В нощта на изборите Бойко Борисов ни в клин, ни в ръкав зададе курс към свикване на Велико народно събрание и за ремонт на конституцията. Почти едновременно с него за същото заговориха и висши функционери на АБВ и на ДСБ. А Лютви Местан още отпреди година-две настоява за същото (макар тогава да го направи в качеството си на лидер на ДПС). Така идеята за поредната конституционна реформа влезе в обращение с подкрепата на различни политически сили – очевидно всяка с някакви свои си идеи за конституционни промени.
Бедата обаче е, че свикването на Велико народно събрание в момента заплашва да роди един конституционен Франкенщайн, от който после да се чудим как да избягаме.
Първо, защото никой не знае какво точно ще бъде променено в конституцията – няма проект, от който да става ясно заради какви корекции в основния закон се налага свикването на ВНС.
Факт е, че конституцията далеч не е съвършена и има нужда от промени. Велико народно събрание обаче се свиква по точно определени въпроси: когато се приема нова конституция, когато се изменят границите на държавата, налага се промяна на държавното устройство или на държавното управление (ще рече: дали България да е република, или монархия и дали да е унитарна, или да се превърне във федерация например) и други от този род. А едно от най-важните правомощия на ВНС е свързано с приемането на всякакви промени, които по един или друг начин засягат заложения в конституцията баланс между властите и принципа за разделението им.
След като се иска свикване на ВНС, очевидно въпросите, които то трябва да реши, ще са свързани с тези "велики" негови правомощия. Но с кои точно?
Засега никой не знае. Заговори се, че трябва да има промени в устройството на съдебната власт. Но без конкретни позиции – вероятно заради пълната несъвместимост на възгледите по тази тема на различните политически сили. А според думите на "инициатора" на конституционната реформа Борисов пък чрез промените щяла да се изпълни волята на народа, изразена чрез референдума. Само че въпросите от референдума въобще не изискват свикване на Велико народно събрание. А иначе то може да направи на практика всичко: от легализация на гей браковете, през президентска република, че даже и до въвеждане на втори официален език в държавата. Или до "изтриване" на самото ВНС от конституцията. Въпрос на спазаряване.
Вторият голям проблем е, че не е ясно как ще бъдат избирани "великите депутати" и кои ще са те. А рискът това да са същите, сегашните депутати, благодарение на чийто "капацитет" парламентът вече избълва камари от законодателен брак, е огромен. Само че ако един калпав, но обикновен закон при нужда може да бъде преправен веднага, то конституция, за чийто ремонт се изисква Велико народно събрание, се оправя трудно – достатъчно красноречив е фактът, че близо три десетилетия за свикване на ВНС дори не се говореше.
В момента всички политици, които призовават за свикване на Велико народно събрание, премълчават една "дребна" подробност: че според сегашните изборни правила съставът на ВНС ще бъде избран изцяло с партийни листи – по същия начин, по който обичайно се пълни с послушковци всеки един състав на обикновено Народно събрание. Просто защото Законът за избиране на Велико народно събрание бе отменен тихомълком – с една кратка преходна разпоредба от Изборния кодекс на Мая Манолова от 42-рото Народно събрание при правителството на Пламен Орешарски. Предишната схема, според която половината от 400-те депутати, които трябва да влязат в едно Велико народно събрание, се избираха мажоритарно, а другата половина – с партийни листи, вече е заличена.
Ако се запази сегашният изборен модел за ВНС, с много голяма доза на вероятност може да се предвиди съставът му. В него основните играчи ще са представители на същите социални сили като сегашните: ГЕРБ, БСП, Патриотите и ДПС. "По-малките" партии, дори и да се класират, ще присъстват по-скоро символично. А "индивидуалните играчи" може и да ги няма. Веселин Марешки, който вече обяви, че ще създава партия, трудно ще пробие в пропорционални избори – просто защото те се печелят със структури по места, каквито Марешки няма. Освен ако не превърне аптеките в такива. А ако ВНС бъде свикано веднага, както настояват политиците, Слави Трифонов може и да не успее да си направи партия – дори ако най-накрая реши дали иска, или не иска да влиза в политиката. Лостове да го забавят има предостатъчно.
В резюме: ако депутатите не направят промени в Изборния кодекс навреме, които да важат и за ВНС, в него ще влязат същите тези хора, които само преди няколко месеца направиха даже невъзможното, за да изпразнят от всякаква мисъл и съдържание съдебната реформа например. А да се очаква, че те внезапно ще започнат да работят по друг начин за нея – е, меко казано, наивно.
Има и трети проблем, който ще се окаже ключов: липсата на време. Защото на този парламент му остават само няколко месеца "живот". Което означава, че както проектът за промени в конституцията, така и новите изборни правила ще се пишат набързо и на коляно и ще се спазаряват на тъмно. Без принципи, без обществен консенсус, мотивирани само от нечисти партийни интереси.
Всъщност властта навлиза в една твърде сложна "хронография".От една страна, имаме правителство в оставка. Предстои да се "завърти" процедурата в президенството, предназначена да реши правителствената криза. След което, по всичко изглежда, че ще бъде назначено служебно управление на държавата. То ще работи със сегашното Народно събрание през следващите три месеца, защото Плевнелиев няма право да го разпусне. Старият парламент може да бъде разпуснат едва когато в президентството влезе Румен Радев.
Това са трите месеца, в които депутатството може да промени Изборния кодекс. В понеделник (14 ноември) ГЕРБ внесе предложение изборните правила да бъдат променени в съответствие с резултатите от референдума, в който над 2.5 млн. поискаха мажоритарен избор на народните представители и драстично орязване на партийната субсидия. Само че мненията, тезите и интересите, на които трябва да се реагира, са толкова много, че това време едва ли ще стигне. А заради бързането няма как промените, които наистина са драстични, да бъдат детайлно и най-вече професионално разработени – те ще се правят "на коляно" и абсолютно лаишки. Така че хаосът впоследствие изглежда гарантиран.
Освен това – имаме идеята за ВНС. До разпускането на сегашния парламент в същите тези три месеца депутатството има възможност да се спазари какви точно промени в конституцията иска и да внесе проект за ремонт на основния закон. Както и да осигури 2/3 мнозинство, за да приеме решение за свикване на ВНС.
Според конституционалисти, ако депутатите гласуват да има избори за ВНС, това ще блокира процедурата по разпускането на парламента и насрочването на нови избори. Защото при взето решение за свикване на ВНС държавата влиза в нова процедура. Според нея старият парламент остава да работи до произвеждането на вота за ВНС заедно със служебния кабинет. Самите избори пък ще бъдат насрочени в рамките на три месеца, следват организация, кампания, избори – за които ще отиде още време. Така животът на сегашния парламент се удължава с минимум шест месеца, че и повече.
Целият този правно-политически батак трябва да бъде разплитан в следващите три месеца, при това в условията на правителствена криза. Вече се очертава мощно политическо противопоставяне и непрекъсната размяна на шамари. А като си знаем качеството на "матриала" в парламента, по-скоро към нула клони вероятността оттам накрая да излезе нещо читаво.
