Преждевременното сдаване на властта от второто правителство на Бойко Борисов създава предпоставки някои големи проекти да се забавят или да пропаднат безвъзвратно. В случая съвсем не става дума за глупавите заплахи как някой ще навие асфалта от магистралите като килим и ще си го прибере незнайно къде или пък че санирането на блоковете ще секне изведнъж. А за реалната опасност – при липсата на политическа приемственост по няколко конкретни икономически инициативи те да се провалят с гръм и трясък.
1. Магистрала "Струма"
Едва ли някой ще възрази срещу необходимостта от доизграждането на проблемния участък от аутобана към Гърция, преминаващ през Кресненското дефиле. Той се финансира от новото издание на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", като предоставената безвъзмездна финансова помощ е 739.245 млн. лева. Проблемът е, че все още не е одобрен окончателният вариант откъде да мине трасето. Опции са четири, като всички трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане. Поне на този етап най-много са гласовете в полза на предложението в едната посока да се ползва съществуващият път, а в обратната – да се прави обход на Кресна от изток. Другите възможности са 15-километров тунел, пълно изнасяне на аутобана извън дефилето и т.нар. етажерка – магистрала на две нива. Получилият одобрение проект, заедно с доклад за оценка на въздействието му на околната среда, трябваше да се внесат за одобрение в Министерството на околната среда и водите до пролетта на 2017-а. Плановете след това бяха най-късно през лятото апликационната форма за финансиране на строежа да бъде изпратена в Европейската комисия. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова възнамеряваше също така, докато се чака становището на Брюксел, да бъдат обявени тръжните процедури за избор на изпълнители. Така в най-добрия случай строителните дейности можеше да започнат през 2018-а, и то при условие, че няма обжалване на процедурата. Предстоящата смяна на властта обаче допълнително ще усложни този процес. И най-лошото е, че ако държавата не успее да изгради този последен участък от "Струма", ще трябва да връща парите и за останалите три, които също бяха построени с европейска помощ.
2. "Хемус" и тол системата
Изграждането на магистрала "Хемус" от Ябланица до Плевен и Ловеч тръгна с фалстарт заради съмненията, че първите два търга са нагласени за фирми, свързвани с Делян Пеевски и лицето на "Лукойл" за България Валентин Златев. След грандиозния провал управляващите от ГЕРБ успокоиха топката и пуснаха нова процедура, вече за скромните 9.3 км между Ябланица и Боаза, финансирани с 80 млн. лв. от бюджета. В момента оценителната комисия разглежда офертите, подадени от 11-те претенденти и се очаква скоро да излезе с финалното си решение. При все това въпросът е дали изобщо ще се стигне до подписването на окончателен договор, след като досега единствено от ГЕРБ твърдо заявяваха, че "Хемус" е приоритет за тях?
Сходна е ситуацията и с друга голяма поръчка – тази за изграждането на тол системата за камионите и въвеждането на електронна винетка за леките коли. След многократни обжалвания тя бе подновена и плановете бяха офертите на кандидатите да се отворят на 18 ноември. Но през тази седмица последва "залп" от нови три жалби. Те са на "Ерба 96" ООД, което веднъж вече обжалва, на "Витроник д-р инж. Щайн Билдферарбайтунгсзюстеме" ООД и на "ТоллНет" АД.
Министърът в оставка Лиляна Павлова неведнъж е заявявала, че на новия софтуер се възлагат големи надежди да осигури необходимите средства за подобряване на състоянието на пътищата в страната. Но да видим дали нейните наследници ще са на същото мнение.
3. Концесията на "Летище София"
Ще премине ли нашето най-голямо международно летище в частни ръце? До неотдавна този въпрос имаше еднозначен положителен отговор с оглед и на течащата процедура, за която оферти за участие ще се подават до 14 декември. Ситуацията обаче вече е друга. Опозицията в лицето на БСП многократно е твърдяла, че конкурсът е направен за точно определен кандидат и се обяви категорично за неговото прекратяване. По искане на депутати от левицата в момента Сметната палата извършва одит на харчовете на държавното дружество през последните няколко години и резултатите се чакат в началото на идната година.
4. Съдбата на БДЖ
По волята на правителството в оставка съдбата на БДЖ бе обвързана с концесията на столичния аеропорт. Незнайно по каква икономическа логика транспортният министър Ивайло Московски и неговият екип решиха, че ще използват очакваните от тази сделка 650 млн. лв., за да погасят задълженията на железниците, които надхвърлят 470 млн. лева. "До 18 месеца може да бъдат стопени дълговете на БДЖ. Останалите пари ще се инвестират в нови влакове", бодро уверяваше до неотдавна Московски, независимо че още няма разрешение от Европейската комисия за подобна държавна помощ. Всъщност такава санкция няма да е необходима, ако концесията на летището се провали. Това автоматично ще развърже ръцете на кредиторите на железопътната компания да започнат разпродажбата на заложените активи, сред които най-ценни са мотрисите "Сименс" и стотиците вагони. Една такава ситуация едва ли ще зарадва следващите управници, които и да са те.
5. Газовият хъб "Балкан"
Мечтата на Бойко Борисов за създаването на газовия хъб "Балкан" на българска територия ще трябва да почака. На теория всичко изглеждаше добре – нова проектна компания, дъщерна на държавната "Булгартрансгаз", да поеме неговото изграждане, като до 50% от капитала й да се даде на стратегически инвеститор. Инвестицията бе оценена на около 1.5 млрд. евро, а изграждането трябваше да започне през 2020 година. Пет държави, уверяваше Борисов, били заявили интерес да доставят газ на бъдещия газоразпределителен център, сред които и Русия. Но на практика нещата се оказаха други. Руският президент Путин поиска "железобетонни гаранции от юридически характер", за да се говори изобщо за нови количества руски природен газ към България. Така ни остана само потупването по рамото от брюкселските чиновници, които заявиха подкрепа за инициативата, оценявайки нашия подход като правилен. За финансова помощ за "Балкан" от столицата на Европейския съюз и дума не обелват.
6. Плащанията за АЕЦ "Белене"
След решението на арбитража в Женева, че е необходимо да платим 620 млн. евро на руската "Атомстройекспорт" за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", набързо бе гласуван закон, с който държавата отпуска помощ на Националната електрическа компания. Впоследствие сумата беше коригирана с 20.9 млн. евро и дългът бе намален до 601.617 млн. евро (главница и лихва). Съответно НЕК и руската фирма подписаха споразумение дългът да бъде изчистен напълно на или преди 25 декември. При пълно погасяване на задължението до 15 декември руснаците обещаха да се откажат от натрупаните след излизане на арбитражното решение лихви, възлизащи на 23.8 млн. евро. А ако плащането се извърши в периода 16-25 декември, "Атомстройекспорт" ще се откаже от 55% от лихвите. НЕК пък, в знак на добра воля, плати 5 млн. евро, които бяха приспаднати от общата дължима сума на главницата. Договорено бе също така България да извърши инспекция на оборудването до 5 декември.Оттам нататък на руснаците ще се дължат пари за съхранението и поддръжката на техниката. Тепърва се чака и благословията на Еврокомисията за отпускането на държавна помощ на електрокомпанията. Дали при сегашните политически сътресения всички тези срокове ще бъдат спазени?
