Въпреки продължаващата от години политика за ударни парични стимули, която прилага Европейската централна банка, и на нулеви и дори отрицателни лихви, които използват други нейни "колежки" от развитите европейски страни, мнозинството граждани на Стария континент не се отказват да влагат свободните си пари на депозит. Това констатира проучване на най-голямата европейска компания за управление на дългове Intrum Justitia.
В анализа си тя констатира, че около 69% от европейците държат спестяванията си в банкови сметки. Той се основава на данни, събрани през септември от 21 хил. граждани на 21 европейски страни.
Проучването показва също, че 26% от европейците предпочитат да държат спестените пари в брой, а 16% ги влагат в акции. Едва 14% предпочитат да поверят авоарите си на инвестиционни фондове, 8% инвестират в недвижими имоти и 8% – в облигации.
В Дания и Швеция, където базовите лихви на централните банки са отрицателни, почти 80% от жителите държат паричните си излишъци в банкови сметки. Във Франция, Великобритания и в Холандия делът им надхвърля 80 процента.
Най-обезпокояващото, според Intrum Justitia, обаче е, че дори след многото години, през които продължи екстремната монетарна подкрепа, много европейци се чудят дали не биха живели по-добре някъде на друго място. На територията на Европа 24% от гражданите й споделят, че искат да се изселят, за да се спасят от финансовата бъркотия тук. Около 27% се оплакват, че понякога не могат да погасяват задълженията си. А 58% от тях твърдят, че нямат достатъчно средства "за достойно съществуване".
Във Великобритания пък 29% от лицата между 18- и 24-годишна възраст заявяват, че обмислят да напуснат Острова, вероятно подтикнати и от решението на страната да напусне ЕС, отчита Intrum Justitia. Година по-рано делът им е бил едва 13 процента.
Анализът на Intrum Justitia разкрива също колко финансово нестабилни са голяма част от европейците почти половин десетилетие след дълговата криза в еврозоната. Около 44% от анкетираните жители не са успели да платят поне една сметка през последните 12 месеца, основно поради недостиг на средства. Най-зле са били гърците – 76% от домакинствата там не са погасявали задълженията си навреме.
Докладът на Intrum Justitia се появява в момент, когато централните банки вече изчерпват инструментариума си за осигуряване на нови стимули в подкрепа на националните стопанства и след като годините на сурови ограничения в Европа доведоха до спорни резултати. В момента бъдещият президент на Щатите Доналд Тръмп обещава инвестиционен бум в резултат не на парични, а на фискални стимули, което прави до голяма степен неясна перспективата за посоката, в която ще "продължат" лихвите. Всеки инфлационен разходен цикъл ще повиши лихвените проценти, но пък евентуално икономическо охлаждане, предизвикано от международна търговска война, би оказало противоположен ефект.
