ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Тръгна ли махалото наляво

Президентски избори 2016 - Корнелия Нинова

Омръзна ли Бойко Борисов на българите след 15-годишно пребиваване на родната политическа сцена, седем от които като премиер? Ако съдим по резултатите от току-що отминалите президентски избори, харизмата и неподражаемият му стил на поведение сякаш наистина избледняват, дори комуникаторските му способности се изтъркаха и зациклиха. Това означава ли обаче, че махалото на обществените нагласи е достигнало максимума си вдясно и сега ще тръгне наляво? Още повече че партията на Борисов се самоопределя като дясна и членува в семейството на Европейската народна партия, но доколко политиката, която води, може да се нарече дясна е друг въпрос.

От своя страна помелият Цецка Цачева на президентския вот Румен Радев беше подкрепен от лявата БСП, като за него гласуваха не само почти 100% от избирателите й, но и привърженици на АБВ и "Движение 21" на Татяна Дончева. С други думи, той събра освен вота на левия електорат, но и този на останалите политически сили, обхващащи почти целия политически спектър, което бе "бонус" за него. Като цяло обаче всички тези гласове недвусмислено показаха желанието на обществото за промяна.

Много анализатори се опитват да търсят паралели между победата на ген. Румен Радев, подкрепен от БСП, на президентските избори през ноември и тази на Георги Първанов през 2001 г. като лидер на Столетницата. Тезата им е, че както тогава спечелването на президентския пост от Първанов отприщва осемгодишен цикъл с лява доминация, и то само четири години след пагубното Виденово управление с хиперинфлацията и фалитите на банки, то така и сега може да се отвори вратата за връщане на БСП във властта. Нещо, което лидерката Корнелия Нинова и партията й вече предвкусват и за което сериозно се готвят.

Да, известни прилики в ситуациите от 2001-а и 2016-а има. Но има и съществени разлики. И Георги Първанов, и ген. Румен Радев са изненадващи кандидатури. И за двамата първоначалните оценки бяха, че нямат шанс и са едва ли не аутсайдери – единият, защото беше председател на една твърде скоро провалила се в управлението партия; другият, защото идваше от нищото и беше абсолютно неизвестен. Но и двамата изненадващо спечелиха.

И тогава, и сега имаше протестен вот. Тогава – срещу дясното управление на Иван Костов и несправедливата почти криминална приватизация. Сега – срещу режима на Бойко Борисов и водената от него политика на застой на доходите, неглижиране на социалните дейности за сметка на изливането на асфалт и бетон.

И тогава ДПС на първия тур застана зад кандидат, издигнат от Инициативен комитет – бившата служебна премиерка Ренета Инджова, която обаче получи доста слаб резултат. А сега хората на Ахмед Доган се строиха зад ексминистър-председателя Пламен Орешарски, като увеличиха резултата му с повече от 4 процента. Тогава обаче на балотажа Движението мощно подкрепи Първанов, докато сега не положи особени усилия за Радев – вероятно защото между двата тура стана безпощадно ясно, че той ще спечели и без етническите гласове.

Окрилена и получила силен инерционен тласък от изненадващата победа на партийния лидер в президентския вот през 2001 г., БСП завоюва завидни позиции и на местните избори през 2003-а. Тя спечели с партийни кандидатури 51 общински кметове, още много чрез инициативни комитети и овладя местната власт (преборвайки и СДС, и НДСВ), която се явява най-важната "инфраструктура" за парламентарни избори. Затова съвсем логично две години по-късно БСП получи най-много гласове, но не достатъчно за самостоятелно управление, и състави правителството на тройната коалиция с премиер лидера й Сергей Станишев.

А този възход стана възможен преди всичко благодарение на неочакваната победа на Георги Първанов на президентските избори през 2001 година. Самият той пък изкара цели два успешни мандата на "Дондуков" 2, в които освен с договаряне на големи енергийни проекти се занимаваше и с политическо инженерство. Според наблюдатели Първанов старателно е разчиствал пътя на собствената си партия към изпълнителната власт. Налагаше вето на законите на НДСВ и ДПС, противопоставяше им се, лансираше социални инициативи и влезе в ролята на социалния президент и ляв политик. За да се прегърне накрая с лидера на ДПС Ахмед Доган и скроят кабинета на тройната коалиция.

Случат с Румен Радев обаче е доста по-различен, тъй като той дори не е член на БСП. Той дойде от военната авиация, беше издигнат от инициативен комитет, въпреки че БСП му оказваше логистична помощ. Но държеше да има свой собствен, избран от него екип, с който да работи по време на предизборната кампания. И поне засега показва, че е независим от партийната централа на "Позитано" 20. Освен това за него гласува не само левият електорат, но и много други хора както от периферията, така и симпатизанти на други партии, включително и десни. И неговата победа не може да се припише на БСП. Но е факт, че партията не само се ентусиазира, но и придоби самочувствие и увереност в себе си и собствените си сили и се зареди с енергия и апетит за власт.  

Друга разлика е, че през 2001 г. СДС току-що беше загубил тежко парламентарните избори от царската партия НДСВ. Докато сега ГЕРБ все още управлява, макар и в доброволна оставка, и все още е първа политическа сила. И в този смисъл резултатът от предсрочните избори не е предизвестен. Още повече че победата на Радев не означава автоматично победа и на БСП. Защото вотът за него е мажоритарен, а не партиен. От друга страна обаче, цялата енергия, която се събуди покрай гласуването за него, ще се насочи към БСП. И не е изключено това да доведе до надигането на нова лява вълна и стартирането на нов ляв цикъл. Отделен въпрос е, че БСП, както и която е да е друга партия, няма да може да управлява сама. Управлението на държавата оттук насетне ще бъде в трудни коалиции, което означава, че лявата партия още отсега трябва да започне да си търси обществено приемливи съюзници. И председателят на БСП недвусмислено показа, че разбира това.

Във вторник (22 ноември) Корнелия Нинова хвърли бомбата, че смята да развали досегашната коалиция "БСП лява България", в която членуват 13 партии, някои от които без никаква политическа тежест. Очевидно според нея този партиен дребосък, обрасъл около Столетницата, не й носи никаква принадена стойност по избори, а по-скоро няколко вождове без индианци са си гарантирали депутатски места вече в няколко парламента. Лидерката на социалистите възнамерява и да се свика извънредно заседание на Конгреса през януари, на което да се утвърди нов коалиционен формат за изборите през 2017-а. Нинова обяви, че ще настоява за нова предизборна платформа с ясни, модерни и съвременни политики. Друга точка от програмата на форума ще бъде организационна промяна в БСП.

"Трябва да отворим партията за млади и кадърни хора", категорична беше тя. По думите й БСП трябва да продължи стила си да работи без скрити договорки и без задкулисие.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст