"Към днешна дата е достигнат ресурсът от 1 млрд. лв. по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради под формата на сключени договори и нямаме право да похарчим дори 1 лев повече. Това е причината временно да преустановим поемането на нови договори", заяви през седмицата министърът на регионалното развитие и благоустройството (в оставка) Лиляна Павлова. Тя бе категорична, че програмата не е спряна и всички сгради, които са одобрени, които са в процес на реализация и за които има осигурено финансиране към днешна дата, ще бъдат завършени.
"Следя стриктно финансовото изпълнение на програмата, защото, ако се надвиши и с 1 лев този един милиард, аз ще подлежа на разследване от страна на прокуратурата за безстопанственост и за сключване или позволение да се сключат финансово необезпечени нови договори", подчерта Павлова. Тя напомни, че е внесла предложение в бюджета за 2017-а да се осигури още 1 млрд. лв. за продължаване на санирането, но в ситуацията на подадената оставка на правителството и разнопосочните послания на отделните политически сили нямало как да се знае какво ще се случи след второ четене на бюджета за идната година. Към момента подкрепа за инициативата са заявили само депутатите на ГЕРБ и част от Реформаторския блок.
"Аз съм с вързани ръце. Дотук разполагахме с 1 млрд. лв., които ГЕРБ осигури като мандатоносител, но оттук нататък нямаме мандат. Затова написах на кметовете, че за блоковете, за които има средства, ще продължат да се изпълняват ангажиментите, но докато парламентът не приеме бюджет, не даде мандат за втория милиард, нямам право да продължа и нямам право аз да дам съгласието си и съответно кметовете да сключват финансово необезпечени договори", продължи министърът.
Междувременно икономисти коментираха, че обявеният за осигурен 1 млрд. лв. от ГЕРБ за саниране не личи нито в тазгодишния бюджет, нито в този за догодина. "Програмата за 1 млрд. почти няма бюджетна следа, т.е. може да е така, но може и да не е така", написа във Фейсбук Любомир Дацов, който е член на фискалния съвет и следи за изпълнението на бюджета.
"Проблемът парите да не се виждат изрично записани в бюджета е, че те са под черта, както останалите големи плащания за кораби, изтребители и т.н. Трикът е ББР плаща сега санирането, а бюджетът ги възстановява на ББР някога в бъдещето. Така не се брои за дефицит, но пък се натоварват бъдещите бюджети", обясни в социалната мрежа и икономистът Георги Ангелов.
