"Няма да подлагам на политически спекулации и партийна търговия избора на заместник-председатели на Комисията за финансов надзор. Ако няма стабилно мнозинство, което да подкрепи кандидатурите, които ще издигне председателят на комисията, няма да започваме процедура по избора им. Затова отлагаме и приемането на самата процедура за неопределено време. Още повече че БСП заяви, че не е нормално отиващият си парламент да избира хора на такива важни мандатни длъжности", каза председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова във вторник, на 29 ноември. Именно за това заседание бе пренасочено гласуването на процедурата за избор на двамата заместник-председатели на КФН – този, който отговаря за пенсионните фондове, и другият, който надзирава инвестиционните посредници. Сега тези две длъжности изпълняват Ангел Джалъзов – който надзирава пенсионноосигурителните дружества, и Владимир Савов – който пък се занимава с надзора над инвестиционните компании. Мандатът на Джалъзов обаче е изтекъл още през лятото на 2014-а, а Джалъзов е избран само за член на комисията и изпълнява само временно длъжността на заместник-председателя, отговарящ за инвестиционните посредници.
Необходимостта комисията да има редовно избрани заместник-председатели се превърна в един от основните въпроси, който депутатите дебатираха през юли, когато гласуваха Карина Караиванова да смени Стоян Мавродиев на председателския пост. Още тогава те подчертаха, че особено на фона на предстоящата оценка на качеството на активите на дружествата в пенсионносигурителния и застрахователния сектори е изключително важно двамата заместник-председатели да разполагат с редовни мандати. Дойдоха обаче президентските избори, после настъпи политическа криза и депутатите опряха до гласуване на процедурата по избора едва преди две седмици. И веднага я обвиха с политически интриги.
Отлагането на гласуването на процедурата за 29 ноември формално стана по искане на ДПС. Неговите представители заявиха, че решение по този важен въпрос трябва да вземат първо на съвет на парламентарната си група. Истината, която се знае от всички, но нито един политик не споменава, е, че всъщност това гласуване, както и приемането в парламента на много други важни точки и законопроекти зависят от политически договорки. И в момента тече голяма задкулисна търговия по въпроса ще има ли ново правителство в рамките на този парламент, или няма да има. При това положение въпросът с гласуването на процедурата по избор на заместник-председатели на КФН засега е изтеглен от дневния ред на Народното събрание. Пак заради политическата криза правителството дори не обсъди проекта за изменение на Закона за публичните финанси, с който трябваше да се гарантира финансовата независимост на КФН. Но няма нищо чудно – под въпрос за кратко време бе поставено дори приемането на Закона за държавния бюджет за 2017-а, а там е уредено и финансирането на дейността на КФН за следващата година. Но поне този важен за нормалната дейност на КФН закон бе приет и според него през 2017-а институцията ще може да похарчи 11.25 млн. лева. От тях 6.5 млн. лв. ще бъдат осигурени от собствени приходи, а останалите средства ще са за сметка на държавния бюджет.
След казаното дотук е важно да уточним, че ако има ново редовно, а не служебно правителство в рамките на това Народно събрание, по всяка вероятност още в началото на следващата година въпросът с избора на заместник-председатели на КФН отново ще влезе в дневния ред на парламента. Остава обаче горчивата констатация, че когато политиците заради своите тънки сметки не избират навреме ръководителите на важни надзорни органи, тези органи са заплашени да станат обект на долнопробни манипулации и да бъде застрашена тяхната ефективност.
