Ожесточена кампания, избори и резултат на ръба – прекалено рутинна и до болка позната процедура за търговците на валути и облигации. След шоковете от английския референдум, на който британците избраха BREXIT, и изборната победа на Доналд Тръмп отвъд Океана играчите се готвят за още една безсънна нощ на 4 декември. Виновникът този път е италианският министър-председател Матео Ренци и насроченият от него референдум за промени в изборното законодателство на страната, което да ограничи мощта на Сената. Ренци реши да го превърне и във вот на доверие в неговото управление, обещавайки да подаде оставка в случай на неуспех.
Всички сондажи на обществените нагласи показват, че премиерът ще загуби с малка разлика. Което повдига въпроса какво ще се случи след това. Анализаторите се обединиха около становището, че този път става дума нетолкова за прочита на изборните резултати, а за реакцията на пазарите, за ликвидността и за болезнените прагове. Размахът на колебанията в търговията на еврото към щатския долар вече достига равнищата непосредствено след победата на Тръмп, защото пазарите се настройват към възможността за предсрочни избори при загуба на Ренци. Банките вече подготвят нощни екипи от търговци, които да поемат първите шокови движения. Защото, в часови разрез, събитията ще се развият по следния начин:
– в 18 ч. на 4 декември (неделя) започва валутната търговия в Азия;
– в 19 ч. предварителните резултати от вота могат да покажат каква е била активността в Южна Италия и в Сицилия, където антисистемните партии са много силни;
– в 22 ч. се публикуват първите прогнозни резултати на социологическите агенции (които в миналото се оказаха не особено надеждни);
– в 22.45 ч. ще се появят първите прогнозни резултати на италианските социологически агенции, базирани на реално преброени гласове;
– в 2 ч. през нощта на 5 декември (понеделник) излизат финалните резултати от вота на територията на Италия;
– в 7 ч. на 5 декември отваря местния пазар на облигации;
– в 8 ч. отваря италианският пазар на акции.
Еврото, което ще се търгува през цялата нощ след изборите, вече поевтиня с 3% към зелените пари през ноември, а италианските правителствени облигации загубиха 2.5 процента. В късните следобедни часове на европейската търговия на 30 ноември еврото се разменяше за грубо 1.06 щ. долара. Най-голямата тревога на търговците е ликвидността в ранните часове на 5 декември – дали достатъчно банки купуват и продават след отварянето на валутните пазари в Азия след уикенда.
Мнозинството брокери ще помолят клиентите си да оставят като залог по-големи депозити, преди да подадат заявки за търговски сделки, с което да осигурят допълнителен буфер срещу потенциални пазарни сривове. Ще бъде ангажиран и по-голям обслужващ персонал.
На фона на "мобилизацията" е логично да се запитаме какво ще означава за еврото италианският референдум. Отговорът най-вече е: несигурност, неизвестност и политическа нестабилност. Все пак всичките страхове, че Италия може да напусне еврозоната, ако Ренци се провали и предсрочните избори бъдат спечелени от антиевропейската партия "Пет звезди", са прекалени. Наистина лидерите на движението обещаха да проведат референдум за оставането на страната в общността на еврото. Но не изясниха с какво биха заменили единната европейска валута. Заместник-председателят на Долната камара на парламента от "Пет звезди" – Луиджи ди Майо, заяви в интервю за местния всекидневник "Република", че предпочита "евро на две скорости или национална валута". Да не говорим, че напускането на общността ще отнеме много време и сложни преговори. Налице са и ред юридически препятствия – доколкото италианската конституция забранява оттеглянето от международни споразумения чрез обществен вот. Което би наложило конституционни поправки, а те се приемат с две трети мнозинство от двете камари на парламента и евентуално още един референдум, който да разчисти пътя за основния за членство в еврозоната. И дори италианците да гласуват за излизането от нея, резултатът може да бъде блокиран от Конституционния съд. Да не говорим, че самите италианци не искат да напускат блока. Резултатите от проучване на общественото мнение, публикувани на 21 ноември от "Стампа", показват, че само 15.2% от населението искат да се отделят от еврозоната, а 67.4% твърдо подкрепят членството в нея.
