Електронното правителство в сянката на реалното

Интернет услуги

Ако за електронното управление у нас бе направено толкова, колкото е и изписано, то Естония щеше само да ни диша праха в това отношение. Реалността обаче е съвсем друга. След близо две десетилетия, в които различните правителства се опитваха или поне симулираха опити да компютризират чиновниците, харчейки милиони левове, днес сме почти в изходна позиция. Достатъчно е само да видим, че приходите от такси за услуги към бизнеса и гражданите надвишават четири-пет пъти разходите, които администрацията прави за тях, за да разберем, че все още сме твърде далеч от истината.

Всичко това не попречи на вицепремиера по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова да се похвали преди дни колко голям напредък е постигнат в сферата на електронното управление. Дали си вярва Бъчварова, която между другото се грижи и за МВР, не е ясно, но е безспорно, че стриктно спазва указанията на началника си Бойко Борисов. След като подаде оставка, той заръча на министрите си да направят подробни отчети и да се хвалят когато и колкото е възможно. Та следвайки заповедта, г-жа Бъчварова представи изцяло нова интернет страница за свършената от нея работа. Оттам разбрахме как политиките и реформите, проведени през последните две години в областта на административната реформа и електронното управление, осигурили повече прозрачност и създали необходимите условия за улесняване на бизнеса и гражданите при получаване на административни услуги, по-високо ниво на електронизиране, оптимизиране на процесите и премахване на "разнасянето" на удостоверения от граждани от една администрация на друга. Едва ли не всичко е ОК и е постигнато точно по време на управлението на втория кабинет на Борисов. На такива мисли навежда вицепремиерският отчет, но Българската стопанска камара например е открила друго – едва 8% от регистрите с данни на администрациите могат да осъществяват обмен помежду си, една трета от информацията все още е на хартиен носител, а 98% от близо 2800 електронни публични услуги се предоставят само от пет агенции (преди всичко НАП).

Още по-неприятното е, че и тези услуги, които уж са достъпни онлайн и се броят от властта за голям успех, на практика не струват нищо. Пробвайте да си извадите удостоверение, да речем, за семейното си положение. Нищо работа за общината и същевременно епично предизвикателство за гражданите. Без квалифициран електронен подпис няма да стигнете до никъде. Но и да притежавате такъв, пак ще ви се наложи да идете до банката, за да платите съответната такса, тъй като системата изисква да приложите копие от платежното (задължително с печат, иначе не важи, а онлайн плащания с карти не се приемат). Ако нямате скенер вкъщи, ще е добре пътьом да сканирате и качите на флашка документа. Сядайки пък пред компютъра с убеждението, че най-сетне вече сте приключили, ще установите, че ви е необходимо и копие от удостоверението за сключен граждански брак (разбира се, ако имате такъв), което също се налага да приложите в електронен формат. И също да сканирате…

По всичко личи, че

успехите са основно документални

В края на краищата самата Бъчварова най-силно изтъква, че е създадена нормативна, организационна и технологична основа за устойчиво развитие на електронното управление. Сякаш досега сме работили без никакви основи и проектите от миналите години, които глътнаха милиони левове, са висели във въздуха. 

Била направена, казва вицепремиерът, и националната схема за електронна идентификация, с която гражданите ще могат да ползват електронни административни услуги. В случая се имат предвид приетият Закон за електронната идентификация и правилникът за прилагането му, които влязоха в сила едва преди седмица – на 21 ноември. Действително, без адекватен начин да се легитимираме онлайн пред институциите няма как да искаме те да ни отговорят. Но това трудно може да се приеме за успех, особено след като Европейската комисия започна дело срещу България заради неизпълнение на разпоредбите за електронните паспорти.

"Бяха внедрени и модерни практики, свързани с назначения на държавни служители и създадени условия за ограничаване на порочни практики", пише по-нататък в отчета. Само дето след толкова "практики" не сме чули и видели прозрачни назначения да се случват на практика. Да си припомним само как Росен Желязков беше избран за председател не на коя да е структура, а точно на новосъздадената държавна агенция "Електронно управление". Довереният човек на министър-председателя в оставка, чието име нашумя около скандала с костинбродските бюлетини, а после и с провалената кандидатура за шефското място в Комисията за защита на конкуренцията, въобще не се яви на конкурс. Той просто бе посочен, при все че повереното му ведомство може и да се нарича агенция, но е замислено като чисто министерство. Предвижда се то да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, да си има главен секретар, собствен инспекторат, звено за вътрешен одит, финансов контрольор, звено по защита на класифицираната информация и т.н. Нещо повече, Желязков ще сформира свой политически кабинет – със заместници, съветници, пиари… все доверени хора, които очевидно пак ще се назначават не с конкурс, а с препоръка от партийната централа. После нека си говорим за ограничаване на пороците при назначенията в администрацията…

Формално е въведена и задължителна оценка

на въздействието на законодателството, която трябва да даде по-висока предвидимост и прозрачност на нормативните актове, да представя как точно те ще се отразят на гражданите, да каже дали наистина са необходими и какви разходи би наложило въвеждането им. Така, според Бъчварова, занапред всички нови закони вече ще минават през предварителна оценка на въздействие. За съжаление обаче нито един от нормативните актове, публикувани през последния месец за обществено обсъждане в сайта strategy.bg, не е придружен от такава оценка. А сред тях са законопроектите за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017-а и други. А конкретно към проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация няма дори и мотиви.

Следващият "успех" на властта е създаденият Портал за отворени данни, чиято цел е да повишава прозрачността и отчетността на държавните институции. Както отбелязват управниците, приети са разпоредби, задължаващи институциите да отворят ключови набори от данни като Търговския регистър, регистъра на обществените поръчки, регистъра на концесиите, информация за престъпността, за матурите и други. "В резултат бяха отворени над 1400 публични масива от данни на единния портал за отворени данни, за да могат хората да следят администрациите по-добре, а бизнесът да има повече информация. На базата на тези реализирани реформи България успя да премине от 51-во на 16-о място в света по отворени данни", се казва в отчета на министър Бъчварова. Но действителната ситуация е доста по-различна. Днес в регистъра са включени само около 370 организации – министерства, агенции, регионални държавни структури, областни и общински администрации, а и повечето от тях не са разкрили цялата информация, с която разполагат. Много от предоставените сведения са и неизползваеми и изискват редица допълнителни обработки.  

След всички тези изредени постижения разходите за електронното управление нито ще секнат, нито ще намалеят. Пътната карта за изпълнение на стратегията за неговото развитие до 2020 г.

предвижда харченето на още стотици милиони

За да сме точни – 347 282 871 лева. Това са парите, които ще отидат за подобряване на онлайн услугите. Първата стъпка от пътната карта обхваща 29 проекта за над 100 млн. лв., осигурени основно от оперативната програма "Добро управление". Намеренията бяха те да се реализират до края на 2016-а. Но по всичко личи, че изоставаме и току-виж се наложило изработването на нова стратегия – с нови срокове. "Гвоздеят в програмата" за тази година бе т. нар. Държавен хибриден частен облак. Той ще глътне 30 млн. лв. и би следвало да се превърне в единен системен интегратор на електронното управление. Проблемът е, че това трудно ще се случи. Дето се вика, ние още пишем всичко на хартия, а говорим за облачни технологии. Пък и не се вижда някаква активност по създаването му. 

С други 6 млн. лв. ще се прави сигурна връзка между сградите в системата на правосъдието, която да гарантира надежден и сигурен обмен на информация. Още 204 млн. лв. са заложени за електронните лични карти – същите, за които казахме, че са в задънена улица. А над 7 млн. лв. ще струват е-поръчките, като за тях поне има обявена процедура.

Голямото харчене ще започне от 2017-а. Стартът ще бъде даден с 95 млн. лв. за разширяване на електронната система до всички общини, включително и за осигуряването на бърз интернет достъп. Основен източник на средства в този случай ще е Програмата за развитие на селските райони. Отделно, с 60 млн. лв., ще бъдат електронизирани нови услуги в централните, областните и общинските администрации. Нелепото е, че става въпрос за най-често търсените удостоверителни услуги за гражданите и бизнеса, които би следвало да се трансформират във вътрешноадминистративни – чиновниците да си набавят информацията сами, по служебен път. Например, за да си извадите удостоверение за тежести върху недвижим имот, ви е нужна скица от кадастъра и така се превръщате в посредник между чиновниците от Агенцията по геодезия и Агенцията по вписванията, носейки вездесъщата скица от едното ведомство в другото. Същото е, когато си вадите удостоверение за наследници от общината, за да го представите пред същата тази община във връзка с наследствен имот…

Иначе е разписано, че в България се извършва Комплексно административно обслужване, чийто основен принцип е еднократното събиране на данни и многократното им използване след това. Същото пише и в Закона за електронното управление. Но кой ли го спазва?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст