Докато цяла Европа трепери дали турският президент Реджеп Ердоган ще изпълни заканата си и ще пусне бежанците през границите на запад, хиляди българи потриват ръце в нетърпение това да се случи час по-скоро. Парите наистина не миришат, но те ги надушват отдалеч – даже в джобовете на мигрантите, които са решили на всяка цена да продължат пътя си към Европа. А той, както много добре е известно, минава през нас.
Видинско, Монтанско, Врачанско, Ботевград, Своге, Годеч, Сливница, Пернишко, Самоков, Кюстендилско, Благоевградско, Пазарджишко, Пловдив, Хасковско, Болярово, Малко Търново, Бургаско – половин България се е изправила на нокти и чака мига, когато Ердоган ще отвори портите и към нас ще рукне пълноводна бежанска река. Стягат се спешно стари таратайки, маркират се скришни ловджийски пътечки по планинските ридове на границата ни със Сърбия, ври и кипи трескава подготовка.
"Когато 50 000 бежанци се появиха на Капъкуле, вие започнахте да се чудите: Какво ще правим, когато Турция отвори границите? Вижте какво, ако продължавате по същия начин, тези граници ще се отворят. Трябва да сте наясно с това", обяви миналата седмица Ердоган. А след като се чу пожелателното становище на Европарламента да се преустановят временно преговорите с Турция, часът иде. С него – и така жадуваните бежански пари за измършавелия по време на нескончаемия преход среден кюстендилец.
Доскоро властите у нас не взимаха присърце борбата с трафика на бежанци. Мигрантите въобще не щат и да чуят да се установяват тук и по тази причина България за тях е транзитна страна по пътя им към бленувания западноевропейски рай. По тази причина управляващите не си даваха зор и оставиха бежанците да преминават, а грижата по транспортирането им предоставиха на народонаселението. То пък я превърна в доходен бизнес. За да отчете най-накрая НСИ, че има ръст в потреблението и икономиката.
Дотук добре. Но в Европа също не ядат доматите с колците. Бившата евродепутатка и бъдещ наш вицепрезидент Илияна Йотова предупреди, че в ЕС вече е приет документ, според който бежанците, които влизат в ЕС през нашата страна, трябва да останат да се социализират в България (в първата страна, в която са влезли на континента). Страните не са много – България, Гърция и Италия.
Навярно заради това правителството в оставка се разбърза и в спешен порядък взе решение да експулсира мигранти, предимно афганистанци. В началото на седмицата на работно съвещание на кабинета министрите решиха да стартират процедурата по доброволно връщане на 50 афганистанци, пристигнали нелегално в страната ни. Други 200 предстои да бъдат върнати след обработка на документите им. Това предвижда планът за действие при възникване на извънредна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск по границите на България с Турция.
В съвещанието участваха председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова, оперативното ръководство на МВР, на Главна дирекция "Гранична полиция" и службите за сигурност. На съвещанието е отчетено, че ситуацията в регистрационно-приемателния център в Харманли е нормализирана след предприетите мерки за обезопасяване на центъра и за повишаване на капацитета за медицинско обслужване на чужденците.
Предприети са мерки за настаняване на чужденци в други разпределителни центрове. Кабинетът в оставка предвижда реконструкция на центъра на ДАБ в с. Пъстрогор от отворен в затворен тип. Там се пренасочват част от настанените в разпределителния център в Елхово чужденци. Изпълняват се мерки за разширяване на капацитета за настаняване в специализирания дом за временно настаняване на чужденци в Любимец, където вече са доставени 50 фургона и постелъчно имущество за 400 души, се казва в информация на Министерския съвет.
Разгледани са възможностите бивши застави на "Гранична полиция" в района на българо-турската граница да бъдат преобразувани в центрове за настаняване на чужденци. Те ще са от затворен тип и ще ги охраняват служители на МВР. Направени са разчети за хранене, комунално и битово осигуряване и медицинско обслужване, както и на необходимите сили и средства на ДАНС и МВР за обработване на настанените в тях чужденци.
След бунта в Харманли премиерът в оставка Бойко Борисов обяви, че вече е поръчан самолет за Афганистан. Той ще полети в началото на декември, организиран е от българските власти в координация и съфинансиране от новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана.
Както вървят обаче нещата, с един самолет няма да насмогнем на напиращите бежанци към България, които в огромното си мнозинство са афганистанци. Отвори ли Ердоган границите, ще ни трябва цяла авиокомпания.
Пожарът на бунта тръгна от Харманли
В изстъпленията в Харманли миналата седмица са участвали около 2000 чужди граждани, настанени в центъра, отчете вътрешният министър в оставка Румяна Бъчварова. Бежанците искали да напускат центъра и да им се осигури коридор в посока Сърбия. Общо 459 служители на МВР са взели участие в потушаването на бунта, два броя водомерни машини и три кучета. След нормализиране на обстановката са задържани 240 чужди лица, участвали в безредиците, 24 служители на МВР са получили леки наранявания.
В понеделник (28 ноември) Районната прокуратура-Харманли внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо 18 бежанци, привлечени като обвиняеми за хулиганство, съпроводено със съпротива срещу орган на властта и отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост. На 24 ноември 2016 г. в Регистрационно-приемателния център в гр. Харманли са възникнали безредици, грубо нарушаващи обществения ред, при които са пострадали служители на МВР, повредено и унищожено е било имущество на Държавната агенция за бежанците, се казва в мотивите на прокуратурата. По делото са извършени огледи на местопроизшествието, разпознаване на обвиняемите лица от свидетели, разпити на свидетели, предстои назначаване на съдебно-медицински експертизи за нараняванията на пострадалите полицейски служители и на оценителна експертиза за нанесените имуществени вреди, уточниха от прокуратурата.
Полицаите – пак виновни
Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) поиска в началото на седмицата полицаите, участвали в потушаването на бунта, да получат признание или публична благодарност. Федерацията разпространи открито писмо, в което изразява недоумение от разследването на действията на някои служители на реда за превишаване на правомощията им. Повод за разследването са жалби на мигранти, които след инцидента се оплакаха от полицейско насилие и прокуратурата се отзова. "Твърденията за превишаване на правомощията при употреба на физическа сила и липсата на декларирана от министъра на вътрешните работи подкрепа са повод за притеснение. Липсата на признание, или поне публична благодарност, за професионалното изпълнение на своите задължения и проявените смелост и кураж не изненадват никого от нас. Образуването на досъдебно производство срещу служителите на реда е лишено не само от смисъл, но и противоречи на Закона за МВР, касаещ физическата неприкосновеност на полицаите", се казва в писмото. При следващ подобен случай, преди да действат и да овладеят масовите безредици, полицаите ще се замислят дали няма да станат "клиенти" на прокуратурата", предупредиха от СФСМВР.