Опасност дебне Льо Пен

фийон

След като Франсоа Фийон си осигури подкрепата на френската умерена десница за предстоящите през пролетта президентски избори във Франция, лидерът на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен обяви, че "винаги е мислила", че той ще е много подходящ за неин съперник. В изявлението й няма нищо странно – много по-неочаквано би било за политик в предизборна борба да определи съперника си като опасен или неудобен. В случая обаче всичко сочи, че предводителката на популистите няма основания да бъде спокойна.

По един изненадващо лесен начин Фийон се пребори с главните си конкуренти за номинацията на консерваторите – смятаните за фаворити Никола Саркози и Ален Жупе. Битката му с Льо Пен обаче далече няма да е толкова лесна, като се има предвид, че партията й е най-популярната в страната, а самата тя на практика от години е в кандидатпрезидентска кампания, яростно атакувайки управляващите и възползвайки се от всеобщия подем на настроенията срещу установения политически ред. Същевременно от всички възможни кандидати на консерваторите именно Фийон има най-голям потенциал да привлече за своята кауза потенциалните избиратели на Националния фронт.

Политическата база на десния кандидат, който сам е изявено религиозен, е доминирана от провинциални католици, каквито бяха повечето от гласувалите за него на първичните избори. Той не одобрява гей браковете, твърдо се обявява против правото на еднополови двойки да осиновяват деца, както и срещу сурогатното майчинство, и това го прави най-консервативния в социално отношение претендент за Елисейския дворец.

Чисто географски Фийон получи най-голяма подкрепа точно от райони, които се смятат за бастионите на Льо Пен. Нещо повече – 8% процента от подкрепилите го на първичните избори определят себе си като привърженици на Националния фронт. Това е и голямото предизвикателство пред него – по такъв начин да се разграничи от лидерката на крайнодесните, че техните избиратели да предпочетат "копието" пред "оригинала". В полза на Фийон е и че редица крайнодесни организации, които не са свързани с Националния фронт, апелираха за него по време на първичните избори.

Не бива да се пропуска и обстоятелството, че политическият католицизъм все още има голямо влияние сред френските избиратели, но за църквата Националният фронт е твърде радикален и тя би предпочела президентът да е по-традиционен консерватор. Икономически либерален и сам определящ се като англофил (съпругата му е британка), Франсоа Фийон се застъпва за по-малко участие на държавата в икономиката и често е сравняван с Маргарет Тачър.

Позициите на Фийон са нож с две остриета. За разлика от него, Националният фронт не проявява негативно отношение към правата на еднополовите двойки (един от ръководителите му – Флориан Филипо, е открит гей). Формацията се пази от обвързване с църквата, като поддържа равна дистанция от всички вероизповедания – което в секуларна Франция не е без значение. И докато Фийон проповядва тачъризъм – подход със съмнителна популярност, Марин льо Пен призовава за засилването на ролята на държавата в икономиката. Намерението на консервативния кандидат да съкрати половин милион държавни служители също носи рискове. И най-накрая – да се обявиш за англофил във Франция съвсем не е безобидно.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст