Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA по природни науки и технологии са се подобрили спрямо тези от 2006 г. Намалял е и делът на функционално неграмотните ученици в тази област. Въпреки положителната тенденция, резултатите остават тревожни и ни дават ясен знак, че промените в сферата на образованието са наложителни. Това сочи национален доклад на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование, представен днес в МОН.
37,9% от българските младежи не покриват нивото за функционална грамотност по природо-математически науки. Това не означава, че не могат да четат и пишат, а че не могат да приложат на практика учебния материал в реални житейски ситуции, както и че не могат да боравят с данни от таблици и графики. За сравнение, през 2006 г. този процент е бил 42,6%.
Резултатите за функционална неграмотност по четене и математика са съответно 41,5% и 42% от участвалите ученици.
"МОН предприема конкретни мерки за преодоляването на дефицитите в областта на функционалната грамотност по отношение на подкрепата за изоставащите ученици, актуализирането на учебните програми и квалификацията на учителите", обясни министърът на образованието в оставка Меглена Кунева.
Данните от доклада сочат, че българските ученици се представят под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Страната ни е на 45-о място от 72 държави, участвали в PISA. Средният резултат на България е 446 точки или с 47 точки по-нисък от средния за всички държави.
Само 2,9% от българските младежи са се справили с най-трудните задачи от изследването през 2015 г. Средният процент за страните от ОИСР по този показател е 7,8%.
Националният доклад отчита намаляване на разликата в средните резултати на момчетата и момичетата по четене. Момичетата са показали по-ниски средни резултати, а процентът на функционално неграмотните от тях се увеличава в сравнение с предишни изследвания. В същото време функционално неграмотните момчета намаляват незначително.
Един от най-важните изводи за всички държави, участвали в изследването, е, че семейната и социалната среда оказват огромно влияние на резултатите. 59% от нашите ученици от социално слаби семейства и такива, за които българският не е майчин език, имат по-слаби постижения.
"МОН не може да промени семейната среда, но може, трябва и ще въздейства за това да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултата на учениците", коментира Кунева при представянето на доклада. Тя добави, че МОН ще акцентира в подкрепата на децата и учениците със затруднения, в увеличаването на интереса им към училището и в развиване на критичното им мислене.
