Двудневната среща на управителния съвет на Европейската централна банка приключи на 8 декември съвсем като в детската приказка – и вълкът бе сит, и агнето остана цяло. Защото централните банкери, точно според очакванията на инвеститорите, удължиха с още девет месеца програмата си за покупка на активи – т. е. и след края на март 2017-а. Но пък като реверанс към Германия взеха решение от идния април нататък количествата на купените инструменти да са на стойност по 60 млрд. евро месечно вместо текущите 80 млрд. евро. Ако междувременно икономическата перспектива стане по-неблагоприятна или пък финансовите условия го налагат, управителният съвет на ЕЦБ ще разшири отново програмата и като обем на купените активи, и като продължителност. Лихвените проценти остават непроменени: базова лихва – 0%, краткосрочна кредитна лихва – 0.25%, и лихва по депозитите – минус 0.40 процента.
Еврото възприе новината като начало на обрат в монетарната политика на институцията, по-точно – на постепенно намаление на паричните стимули, и рязко изскочи над 1.08 щ. долара. Впоследствие обаче валутните играчи размислиха и бързо върнаха котировките до сутрешните им нива от около 1.0750 щ. долара за евро. А по-късно продължиха да "скъсяват" позициите си в единната европейска валута, като насочиха цените под 1.07 щ. долара за евро. Облигациите ускориха спада си, а борсовите индекси – мощния си подем. Високите колебания, особено на валутния пазар, се обясняват с несбъдналите се очаквания (респективно пазарно позициониране на инвеститорите) за удължаване на срока на програмата за покупка на активи на ЕЦБ на досегашните месечни равнища.
Това е вторият шок за еврото само за няколко дни. Първият бе след оповестяването на резултатите от италианския референдум на 4 декември, който свали единната европейска валута почти до 1.05 щ. долара. Впоследствие обаче еврото се възстанови светкавично от мимолетния си спад до над 1.0760 щ. долара – реакция, предсказана от почти всички авторитетни анализатори.
Аксел Вебер – бивш шеф на "Бундесбанк" и член на управителния съвет на ЕЦБ (от 2004-а до 2011-а), който в момента е председател на борда на "Ю Би Ес", прогнозира в началото на седмицата, че ЕЦБ ще прекрати покупките на облигации по-рано, отколкото очакват пазарните играчи, и ще ги свари неподготвени за последващия рязък скок на доходността на дълговите книжа на еврозоната. Вебер предупреждава, че ръстът ще започне още с увеличението на щатските лихвени проценти.
Подобни опасения има и емблематичният бивш управител на Федералния резерв Алън Грийнспан, когото дилърите нарекоха "маестрото". В интервю за "Уолстрийт джърнъл", публикувано в края на миналата седмица, той признава, че се безпокои по-скоро за дълга, отколкото за акциите. Въпреки че щатският борсов индекс S&P 500, чиято пазарна оценка е тройно по-висока, отколкото в края на 1999-а, е напът да постигне най-мощния си двугодишен подем за последните четири десетилетия от над 60 процента. Според философията на Грийнспан задачата на централните банки е да "събират парчетата", а не да са източник на "нерационално изобилие". Докато в момента именно тези институции са мащабни купувачи на дългови инструменти – само Федералният резерв е собственик на щатски ДЦК за над 4.4 трлн. щ. долара. А крайният резултат е оценки отвъд рационалните стойности на фундаменталните показатели. Тази действителност обаче ще се промени рязко с нахлуването в политиката на бъдещия президент на Щатите Доналд Тръмп, чиито заявки за по-големи разходи и за по-ниски данъци, целящи да ограничат монетарните стимули в полза на фискалните, изпратиха цените на акциите и на зелените пари до невиждани от десетилетие висоти.
У нас
междубанковият валутен пазар беше предпазлив. Средният дневен валутен оборот за периода от 30 ноември до 6 декември достигна 1718 млн. евро (3359 млн. лева). Делът на сделките в щатски долари продължава да нараства и достигна 2% от купената и продадена валута.
