Влизането в еврозоната ще стимулира българската икономика

Политическият консенсус, силна разяснителна кампания и ранната подготовка на бизнеса и банковия сектор са ключовите предпоставки при стартиране на процедурата по присъединяване към еврозоната. Около това мнение се обединиха финансовите експерти от Латвия, Литва и Словакия по време на Българския икономически форум, който обсъжда предизвикателствата по приемането ни във валутния съюз.

Бившият пълномощен представител на словашкото правителство за приемане на еврото в Словакия Игор Барат заяви, че за влизане в еврозоната е необходима на първо място политическа стабилност.  "Във вътрешен план, когато започнахме да работим по приемането на еврото ние имахме почти нормално представителство на политическите сили в нашия парламент и в правителството.Тогава нямахме такива екстремисти, фашисти и лунатици, каквито за съжаление имаме сега. Процесът по приемането на еврото при нас се случи в много по различен свят – в международен и вътрешен план. Може би това ни помогна да се справим със задачата сравнително бързо", каза представителят на Централната банка на Словакия.

Колегата му Гедиминас Шимкус, който е участвал пряко в приемането на Литва във валутния съюз, добави, че добрата подготовка гарантира икономическата и финансовата стабилност на държавата. " Приемането на еврото беше една много логична стъпка в нашата монетарна политика и съвсем ясна стратегия за излизането от валутния борд.Политиците и обществото разбираха, че ние дефакто сме в еврозоната, че ние използваме еврото, но не участваме във вземането на решенията в еврозоната", подчерта той.

Бившият финансов министър на Латвия Андрис Вилкс успокои, че цените няма да скочат драстично, ако въведем еврото. "При нас нямаше ценови шок и висока инфлация, въпреки че имаше големи притеснения за такова развитие. Инфалцията беше само 0.6%, а приемането на еврото беше прибавило не повече от 0.1 или 0.2 пр.п. от нея", сподели Вилкс.

Димитър Бранков от Българска стопанска камара призова за бързото ни приемане към механизма ERM-2, известен като "чакалнята" на еврозоната.  "Аз съм убеден, че дори и сегашното Народно събрание в сегашната ситуация, ще бъде добре да излезе с декларация по този въпрос. Този въпрос трябва да се изведе извън всякакъв предизборен дебат.Така или иначе на следващото Народно събрание и на следващия Министерски съвет ще им се наложи да се занимават с темата. Подготовката за приемането ни в еврозоната трябва да бъде изцяло публична, за да има предвидимост за бизнес средата", подчерта заместник-председателят на работодателската организация.

Експертите се обединиха около идеята, че плюсовете от въвеждането на еврото са повече от разходите. Те споделиха, че е изключително важно да се проведе една мащабна разяснителна кампания в месеците преди процедурата, като изтъкнаха, че от особена важност е структурирането на отговорността между властите, специалното внимание към малцинствата и осигуряването на адекватен бюджет и щаб, който да започне процедурата. Ранната подготовка на бизнеса и банковия сектор също била ключова.

Специалистите подчертаха, че с приемането на еврото се намаляват разходите за финансови транзакции и административните разходи. От другата страна се увеличавала външната търговия, нараствал БВП на глава от населението, отчитал се ръст на чуждестранните инвестиции, както и по-добра прозрачност на конкуренцията.

 

Основните негативи от приемането ни в еврозоната са свързани с техническите и организационни разходи по въвеждане на валутата, специфичните разходи за банковия сектор, намаляването на обхвата на дейностите и приходите на банките и загубата на независима парична политика

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст