Осигуряването на самолетни билети за депутатите и чиновниците в парламента е елементарно на вид начинание. Само че последният опит да се подсигурят служебните полети за Народното събрание заприлича на телевизионен сериал.
Историята започна съвсем стандартно на 14 юли тази година, когато главният секретар на институцията Иван Славчов реши да обяви обществена поръча за "Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебните пътувания в страната и чужбина на народните представители и служители на Народното събрание". Причината бе изтичането на 24 октомври на двугодишния договор с обслужващата фирма "България Ер".
Бюджетът на процедурата беше рекорден – 1.68 млн. лв. при 1.19 млн. лв. за предишните 24 месеца. Въпреки това се явиха само петима кандидати. Става дума за "Юнайтед травъл ейджънси", "Инфинити травел", "Аргус травел интернешънъл", "Атлас травелс", както и споменатата "България Ер". Още преди да са разгледани офертите на участниците обаче, назначената от Иван Славчов оценителна комисия отстрани "България Ер" от надпреварата. И именно от този момент нататък започнаха любопитните неща.
Формалният повод за изключването на сегашния превозвач на парламента беше "неправилно попълнени документи". Оказва се, че сред изпълнителните директори на "България Ер" е юридическото лице "Бългериан Еъруейз Груп", но формулярите за участие в търга не са подписани от неговите шефове, а от Христо Тодоров, който от години е упълномощен за представител на дружеството. Това, според парламентарните експерти, е проблем, макар в Закона за обществените поръчки да не съществува изрична разпоредба, указваща кои лица са компетентни да подпишат, а Търговският закон, към който се правят препратки, позволява на фирмите да избират свои представители, различни от изпълнителните директори. Пък и самият Тодоров е подписвал редица други документи от името на "Бългериан Еъруейз Груп", които са приети от държавни ведомства – като Агенцията по вписванията например. Само че всички тези обстоятелства не са взети под внимание и на 7 октомври беше обявено крайното класиране. За доставчик на билетите бе определена "Аргус травел интернешънъл", но до подписването на договор не се стига, тъй като на 17 октомври "България Ер" подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията.
На практика казусът тръгна да се развива в две посоки, защото освен отстраняването й от конкурса компанията оспорва и победата на "Аргус", настоявайки за спиране на предварителното изпълнение. Тоест поиска възлагането на поръчката да се отложи до окончателното приключване на спора. Главният секретар на парламента Иван Славчов обаче не беше склонен да чака и независимо от висящото производство настоя пред КЗК да разреши предварителното изпълнение на заповедта му за избора на "Аргус". Сред приведените от него доводи бе, че неоснователното забавяне на сключването на договор ще затрудни организацията на пътуванията на председателя, заместник-председателите на Народното събрание и народните представители, които имат предварително планирани посещения в европейски и международни институции. Изтъкнати бяха и ангажиментите с подготовката на страната за предстоящото председателство на Съвета на ЕС.
След посочените аргументи КЗК отхвърли на 27 октомври искането на "България Ер". В случая не бива да пропускаме и малката подробност, че син на председателя на антимонополната комисия Юлия Ненкова е депутатът Александър Ненков. И някак не върви майката да блокира работата на сина си. На подобни размисли навежда и становището на Върховния административен съд, който бе сезиран от авиопревозвача заради отказа на КЗК да спре търга.
Решението на магистратите е от 22 ноември и от него изненадващо научихме, че срокът за провеждането на посочените от Иван Славчов "важни" мероприятия, които парламентаристите не бива да пропуснат заради липсата на билети, вече е изтекъл. Което автоматично поставя под съмнение обосновката на Комисията за защита на конкуренцията. Освен това, според висшите съдии, възложителят не е посочил връзка между предмета на конкретната обществена поръчка и твърдението му за неотложни дейности на народните представители по подготовката за предстоящото председателство на Съвета на ЕС, което на всичко отгоре започва през през януари 2018-а, а и като организация е възложено на Министерския съвет.
"Следва да се има предвид, че в хода на цялото производство не са представени и никакви доказателства относно твърдението на възложителя и прието изцяло от страна на КЗК, свързано с отбраната и сигурността на Република България. По същия начин стои и въпросът с твърденията на възложителя за връзката между предмета на поръчката и ангажименти на народни представители и служители на Народното събрание в работата на постоянно действащи комисии на ПАСЕ и Парламентарната асамблея на НАТО, като тук е мястото да се посочи, че именно той носи доказателствената тежест да установи наличието на пряка връзка между тях", пишеше още в определението на ВАС.
В последна сметка решението на КЗК беше обявено за неоснователно и отменено. Но седмица по-късно – на 29 ноември, антимонополният орган излезе и с решение по съществото на спора между "България Ер" и Народното събрание. В него категорично се отхвърляха доводите на жалбоподателя, че отстраняването му от участие в процедурата е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, при все че се признава за липсата на нарочна норма в Закона за обществените поръчки, указваща при хипотеза, когато член на съвета на директорите е юридическо лице, и кои са хората, които трябва да подписват от негово име.
Внимание заслужават и обясненията за победата на "Аргус". Превозвачът "България Ер" твърдеше, че допускането до отваряне на ценовите предложения, класирането на първо място и съответно определянето за изпълнител на обществената поръчка на "Аргус травел интернешънъл“ е незаконосъобразно, защото техническото му предложение не отговаря на предварително обявените условия. Имаше се предвид изискването за осигуряване на полети и в страната и липсата на техническа възможност у "Аргус" за такива, тъй като няма оторизация да издава самолетни билети на авиокомпания "България Ер", която единствено осъществява вътрешни полети – до летищата Варна и Бургас. Но и в този случай КЗК прие доводите на Народното събрание, че не е задължително полетите да са директни и съответно не е необходимо билетите да бъдат купувани точно от "България Ер". Подразбира се, че същото важи и за всички останали дестинации, до които авиокомпанията предлага директни полети от София. Неудобството явно няма да е проблем. Ще е интересно обаче да се види какво ще е мнението на висшите магистрати по тези въпроси.
Странности
Разходите на Народното събрание за самолетни билети варират в пъти през различните години. За периода 2016-2018-а например са заложени 1.68 млн. лева. Предишният 24-месечен период излезе на парламента 1.19 милиона. За 2013-а пък разходите за полети са само 279 921 лева. Тогава доставчик на билетите бе "Елит Травел Интернешънъл". Преди това "Бългериан вип травъл" имаше двугодишен договор за 1.44 млн. лв., но получи по него едва 207 хиляди, тъй като не се справи със задачите си. За по-стари времена регистрите мълчат, тъй като тогава ведомствата нямаха задължение да отчитат публично разходите си.
