След случилото се в шуменското село Хитрино политиците се втурнаха да трупат точки за пред избирателите, журналистите да вдигат рейтинги и да търсят виновниците, централната и местната власт пак се поскараха кой прав и кой крив, а наказани в крайна сметка са хората, които останаха без домове. Лека полека шумотевицата започва да затихва, но проблемите ще останат.
Няма какво да се лъжем, железницата отдавна скърца. Дори да оставим настрана статистиката на "Евростат", която показва, че за 2015-а в България има в пъти повече жертви от средните за ЕС. Реално инцидентите у нас са десетки, дори стотици на година, но рядко медиите им обръщат внимание, ако не са по-сериозни и липсват загинали. А още по-неприятното е, че няма изгледи тази картина скоро да се промени.
"Върху контролните органи се оказва натиск да неглижират проблемите", заяви публично бившият председател на управителния съвет на БДЖ Иван Иванов. Според него при ремонтите на жп инфраструктурата се използват некачествени материали, а сигнализацията често аварира и създава предпоставки за тежки катастрофи. "Лично аз съм дал десетки, ако не и стотици докладни за нередности. Логично е да се случи трагедията в Хитрино, след като не се вземат мерки. Има случаи на насочване на влак срещу влак, които после се прикриват и омаловажават, защото не било станало нищо. Но след като 50 пъти не е станало нищо и не е предприето каквото и да било, на 51-ия ще се случи. За система за автоматична локомотивна сигнализация бяха похарчени 60 млн. лв., а не работи. Всичко е оставено на произвола на съдбата", твърди Иванов.
Нека започнем от парите, които се дават за ремонт на железопътната инфраструктура. Публична тайна е, че през последните няколко години Националната компания "Железопътна инфраструктура" избира един и същ кръг от фирми, гравитиращи около "Водстрой 98", която се свързва с бизнесмена депутат Делян Пеевски. Според неправителствени организации цените за изпълнение на предвидените в заданията дейности надвишават двойно и тройно пазарните цени, а строителните работи са извършвани без реално приети проекти. За това бяха подадени много сигнали в различни институции, но съществен резултат няма.
Автоматизацията на жп линиите също се оказва проблем. За катастрофата в Хитрино засега бе доказано единствено, че влакът се е движил с по-висока скорост от разрешеното, а на гарата го чакала стрелка към отклонителен коловоз с максимална разрешена скорост 40 км/час. Преди две години бързият влак от София за Варна дерайлира край гара Калояновец. Загина единият машинист, а 14 души бяха ранени. Според официалната версия оцелелият помощник-машинист не видял точно показанията на светофара за влизане в гарата и вместо да намали скоростта за навлизане в отклонение (40 км/ч), продължил да кара със скорост за движение по права от 100 км/час.Техниката отдавна разполага с решение срещу подобни човешки грешки. Още тогава Димитър Зоев, бивш директор "Транспортна политика" в Министерството на транспорта, заяви, че т.нар. АЛС система (автоматична локомотивна сигнализация), въведена в най-прост аналогов вариант още през 80-те години, вече не се поддържа, камо ли да се надгражда до съвременните дигитални образци. Toчно тази система задейства отвън спирачката на локомотива, ако той премине с по-висока от разрешената скорост на т.нар. първи светофар. Но оттогава досега явно нищо не се е променило.
Наистина, подобни трагични инциденти се случват навсякъде по света – и в железниците, и в авиацията, и в автомобилния транспорт. Само че в нормалните държави съществуват независими компетентни органи, които проучват катастрофата, установяват причините за нея и излизат с доклад с предписания какво трябва да се направи, за да не се повтори отново. У нас не е така. В България имаме едно "Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт", което е към транспортното министерство. На теория то се води "независим национален орган", но никой не може да обясни как една дирекция в състава на министерството може да е независима. Получава се абсурдната ситуация министърът на транспорта, който регулира жп превозите чрез Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" и стопанисва цялата жп мрежа чрез националната компания "Железопътна инфраструктура", да разследва и как са си свършили работата тези две подчинени на него структури. Дали при това положение не се прикриват и омаловажават сериозни инциденти? Добре че от Европейската комисия ни размахаха пръст и тепърва чакаме промените в тази насока.
Не бива да забравяме, че влакове с опасни товари минават не само през Хитрино, а и през стотици по-големи населени места. В София, Варна, Бургас, Враца, Костинброд, Перник, Димитровград, Русе, Мездра също може да се случи подобен инцидент, да не говорим, че всяко село, което има гара, също е застрашено.
