След редица безплодни консултации на президента Росен Плевнелиев с парламентарно представените политически сили и разтягане докрай на конституционната процедура по връчването на проучвателни мандати в края на краищата държавата се изправи пред патова ситуация.
Още преди месец беше ясно, че големите партии не искат да правят ново правителство в този парламент. Малките искат, но не могат. Но тъй като и държавният глава също не желае да съставя трети служебен кабинет за петгодишния си мандат, даде всичко от себе си, за да избегне този сценарий. Накрая все пак се озова пред него – с тази разлика, че времето доста напредна и условията за назначаване на служебно правителство са съвсем неблагоприятни.
Времето на такъв кабинет би било твърде ограничено, като в близо едномесечния му живот се падат коледните и новогодишните празници. По този повод анализатор каза: кой би искал да стане премиер за една Коледа време? Така Плевнелиев се омота в примката, която сам си изплете и заложи. Според политолози той е направил груба политическа грешка, като е протакал толкова дълго процедурата по връчването на мандатите и съставянето на служебно правителство.
Изборът му на премиер и министри никак не е богат. Точно обратното. Никой сериозен експерт или политик не би се съгласил да стане министър в тази ситуация. Може да се навие само някой тарикат кариерист, който да запише този факт в биографията си. "На Плевнелиев не му се прави кабинет, а основни фигури са му отказали. Накрая ще изберем кабинет, който ще се запознае помежду си, и ще чакаме Румен Радев да оправи всичко", коментира ситуацията проф. Михаил Константинов.
Ето защо упорито вървят слухове, че държавният глава няма да има друг избор, освен да подбере служебни министри от собствената си администрация. За най-вероятен служебен премиер се смята главният секретар на президентството Росен Кожухаров. Останалите постове щели да бъдат разпределени между експертите, секретарите и съветниците му. С министерски кресла за съвсем кратко можело да се сдобият: политоложката Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество; Анна-Мари Виламовска, секретар по здравеопазване и иновации; Деница Желева – по външна политика; Наталия Киселова – по правни въпроси; Ася Чолашка – по социални политики, младежта и спорта; Атанас Самандов – по отбрана и сигурност; Милен Любенов – по вътрешна политика; и прессекретарят Мария Иванова. Тези останаха на "Дондуков" 2, след като Плевнелиев побърза да изпрати посланици някои от най-приближените си сътрудници. Той обаче разполага и с осем съветници: Евгени Ангелов – по икономика и иновации; Диляна Андреева, ръководител на звено "Програма на президента"; бригаден генерал Данчо Дяков – по военна сигурност; Невин Фети и Пламен Конов – по правни въпроси; Йорданка Чобанова – по европейски въпроси; Ирина Николова-Гъркова – по култура, духовно развитие и национална идентичност; Григор Антонов – по култура. Ще видим дали и колко от тези хора ще се съгласят да участват в един формален кабинет за около три-четири седмици, колкото да се изпълни конституционната процедура. Да дойде 22 януари, когато новоизбраният президент Румен Радев ще встъпи официално в длъжност, ще влезе в правомощията си и ръцете му ще бъдат развързани да разпусне Народното събрание, да насрочи дата за изборите и да назначи свое служебно правителство, което да ги организира и проведе.
Ясно е, че ГЕРБ и БСП бързат да отидат на предсрочни парламентарни избори, за да си премерят силите и да се види на коя от тях избирателите ще дадат легитимната власт. Обаче има реална опасност след вота напролет да се изправим пред същата патова ситуация. Според първите и доста ранни социологически проучвания, които се появиха вече, БСП топи разликата с ГЕРБ и тя вече била 2 процента. Което означава, че те ще бъдат първа и втора политическа сила, като едната ще има десетина-петнадесет депутати повече от другата.
Засега партията на Бойко Борисов е водеща, но в зависимост от развитието на нещата през следващите три-четири месеца някои социолози допускат и социалистите да вземат преднина при определени обстоятелства. И при двата случая обаче ще трябва да се правят тройни коалиции, което означава, че премиерството за трети път на Борисов никак не е сигурно.
Обединените патриоти и ДПС също ще имат паритет с около 30 депутати в следващия парламент според предварителните данни на социолозите. От една страна, ще се изпълни целта на националстите да изместят партията на Мустафа Карадайъ от балансьорското място. От друга, са далече от бляна си тя да бъде "изчегъртана" от властта и политическия живот у нас. Реформаторите – независимо дали ще се явят в две, или три конфигурации, са на ръба с тенденция да останат под него, тъй като колкото повече се цепят или се роят нови десни проекти, толкова повече ще се разпилеят гласовете на избирателите им. На онези 200 000, които подкрепиха Трайчо Трайков на неотдавнашните президентски избори. Или онези 290 000, които вкараха обединения Реформаторски блок в 43-ото Народно събрание.
Затова пък влизането в следващия парламент на сборната формация на аптекаря Веселин Марешки, наречена "Воля", е абсолютно сигурно, твърдят социолозите. АБВ и БДЦ нямат никакъв шанс.
Шамарът, който получи изневиделица Първанов от Нинова в навечерието на президентските избори, май се оказа смъртоносен. Това се видя и от жалкия резултат на претендента за "Дондуков" 2 Ивайло Калфин. Що се отнася до съставните елементи, на които се разпадна почти веднага след влизането си в Народното събрание коалицията "България без цензура", тяхната съдба беше ясна – че са попаднали случайно в българската политика и ще си отидат от нея с края на 43-ото Народно събрание.
Социолозите обаче слагат в сметката и една хипотетична, все още несъществуваща партия на шоумена Слави Трифонов, която сериозно би разбъркала картите на т. нар. политически елит. Макар че такава формация е все още "нероден Петко", някои наблюдатели вече й предричат дори първо място при явяване на предстоящи парламентарни избори. Това е доста прибързана прогноза, тъй като една изборна победа зависи от много фактори.
Видяхме, че все още неизвестният кандидат-президент на ГЕРБ събираше в социологическите проучвания с около 15% повече, отколкото известната вече Цецка Цачева, която в крайна сметка загуби. Освен това едно е да правиш политическо ток шоу по телевизора, съвсем друго е – да предлагаш и реализираш реални политики. Не се знае и в чия полза ще проработят споровете и дискусиите около мажоритарния вот, при които сценаристите на "Шоуто на Слави" демонстрират доста арогантно и неуважително поведение към държавните институции и законите на страната. Странно поведение за хора, които евентуално са решили да влизат в политиката и да укрепват авторитета на същите тези институции.
Така или иначе, следващото българско правителство пак ще бъде коалиционно, и то най-вероятно от три субекта. Ако ГЕРБ и БСП не намерят начин да управляват заедно. Всъщност такава конфигурация би била и по-здрава, и по-разумна. Това означава обаче, че Бойко Борисов ще трябва да се смири и да отстъпи мястото в светлината на прожекторите на някой друг – може би на Корнелия Нинова, Томислав Дончев или трети? Но дали ще може? Ако "държавническото" му его не преглътне, не преживее тази необходимост, или пак ще бъдем свидетели на безумни коалиции, съшити с бели конци и готови да се разпаднат при първия трус – например ГЕРБ, Обединените патриоти (ако от ЕНП не възразят) и Марешки (тъй като ДПС е табу), или ще ходим на избори до дупка. Докато някоя партия получи такова надмощие, че да управлява сама или поне само с още един партньор.
ГЕРБ няма да има много опции в такъв парламент. Но и БСП ги няма – или трябва да се споразумее някак си с Борисов – със съответните компромиси и отстъпки, или да се договори с Патриотите. Що се отнася до ДПС – парен каша духа, както се казва. Социалистите не крият, че не горят от желание отново да имат вземане-даване с формацията на Доган.
Картината, която се очертава от днешна гледна точка, е за едно силно фрагментирано 44-о Народно събрание, в което изключително трудно ще се сформира работещо мнозинство. Затова някои от наблюдателите на политическите процеси у нас смятат, че ГЕРБ и БСП са обречени да направят широка коалиция и да управляват заедно, за да не попадне страната ни в спираловидна политическа криза.
