Съдържание или опаковка на протеста пред Висшия съдебен съвет (ВСС) е тежкият проблем с натовареността на съдиите и служителите от Софийския районен съд (СРС)? Решаване на този проблем ли цели председателят му Методи Лалов, или прави заявка за участие в следващия състав на кадровия орган? Или става дума за нов корпоративно-политически проект, чиято първа цел е овладяване на съдебната власт под прикритието на обичайните реформаторски лозунги?
Въпросите са на дневен ред след проведения преди седмица митинг пред сградата на ВСС, в който съдии, служители и общопрактикуващи протестъри викаха: "У-у-у!", "Оставка!" и "Искаме победа!" А истината ще се окаже отново по средата, което би било все пак по-добрият сценарий. Позитивният ефект се прояви във вид на спешни предложения и график за разтоварване на районния съд. Членове на съдийската колегия в съвета внесоха светкавично за обсъждане седем мерки, чието прилагане да облекчи магистратите и администрацията. В шест от тях няма нищо революционно, а седмата е прекалено спорна, за да бъде посочена конкретно.
Срокът за реализиране на повечето предложени промени е краят на януари следващата година. Първата от тях е корекция на класификатора на длъжностите в администрацията, с която да бъде отчетена голямата натовареност на съдебните служители. Както и изготвянето на оценка на кадровата обезпеченост на отделните звена. Друга мярка е откриване на процедура за преместване в СРС на съдии от други районни съдилища. Предвидено е и осигуряване на финансов и експертен ресурс за подобряване на действащите електронни системи за управление на делата, за случайното им разпределение и за системата за измерване на натовареността на съдиите.
До коледните празници съдийската колегия на съвета трябва да проведе среща с ръководството на съдебния инспекторат за проверките в районния съд, а годишната програма на Националния институт на правосъдието да бъде допълнена със специализирани обучения за новоназначени съдебни служители. Едва седмата мярка обаче е решаваща за постигане на целите – изготвянето на предложения за законодателни промени във връзка с подсъдността на разглежданите от СРС дела. Именно с това трябва да се започне, но понеже става въпрос за сериозно преразпределяне в подсъдността на делата, въпросът все се замита.
А предложения има. Едното е т. нар. заповедни производства, за които Лалов призна, че са 60 % от всички да бъдат прехвърлени на държавните съдебни изпълнители. Друго предложение е т. нар. охранителни производства да бъдат поети от съдиите по вписванията. Чуха се и предложения за промени в териториалната подсъдност – да може потребителските спорове със застрахователи да се разглеждат и в съдилищата в страната, а някои селища в покрайнините на Столичната община да отпаднат от софийския съдебен район. Първите две от тези мерки изискват обаче сериозно преструктуриране, а другите са непопулярни и ще предизвикат основателно недоволство.
Каквито и да са обаче проблемите на СРС, конфликтът изглежда преднамерен и преекспониран, а на преден план излезе егото на Лалов. Самият той призна, че акцията е обмислена след решението на ВСС да провери дейността на районния съд редом с тази на градския. А хвърлянето на оставките от членовете на ръководството няма как да е акт на моментна емоция. След Лалов това направиха и заместниците му Райна Мартинова, Силвана Гълъбова, Албена Ботева, и Стоян Михов, както и началничката на наказателното деловодство Анжела Иванова.
Метафорите на Лалов, че СРС трябва да бъде изведен "пред скоби", че е "един пробит кораб" и че заплащането там не съответства на натовареността в сравнение с другите съдилища, са напълно основателни. Факт е обаче, че в съда има магистрати – които не бавят делата, и такива – които не се произнасят по тях с месеци и дори с години. Това поставя въпроса защо председателят не е предприел дисциплинарни мерки редом с останалите искания към ВСС. По време на протестната среща в съвета членовете му се заяждаха както с Лалов, така и помежду си кой какво е свършил по въпроса за натовареността и прословутата съдебна карта, чието изготвяне се очерта като мисия невъзможна.
КАРЕ
Макар да започна срещу целия ВСС, публичната атака визираше ясно мнозинството в кадровия орган и беше подчертана с лозунги за оставката на главния прокурор Сотир Цацаров. Последва бърз контраудар, като бяха гласувани подадените оставки – с искане да бъдат освободени от ръководните длъжности от 1 февруари 2016 година. В съдийската колегия се сдърпаха по темата трябва ли да се бърза с гласуването, но никой не настоя за прекомерното му отлагане.
Простата сметка показва, че посочената от Лалов и компания дата в оставките съвпада с началото на изборната процедура за следващия състав на ВСС. А самият избор следващата година е насрочен за лятото – броени месеци преди да изтече мандатът на Лалов. При това както той, така и опозиционни членове на кадровия орган дадоха да се разбере, че гледат именно в тази посока. Факт е, че освен ситуацията с натовареността и сградите за СРС Лалов не зае и никога не е заемал принципни позиции по генералните проблеми на съдебната система – като например корупцията и качеството на правораздаването.
Показателно за наличието на тактика е и обстоятелството, че Лалов влезе в лични обяснения само срещу членове на мнозинството във ВСС. Но пък не атакува по никой начин лидера му Цацаров. А тъкмо по инициатива на главния прокурор за проверка в градския съд се стигна и до решението за проверка на районния. И именно това решение мотивира Лалов да направи констатацията, че съветът се е изродил в репресивен орган. Според запознати на Лалов отдавна му е обещано нещо, в противен случай той никога не би хвърлил без време оставката си.
Не щеш ли, на демонстрацията пред ВСС изобилстваха професионални протестъри, а дни по-рано един от тях – бившият правосъден министър Христо Иванов, обяви началото на нов политически проект: "ДА България". Не стана ясно припокрива ли той изцяло дясната заявка на лидера на ДСБ Радан Кънев, но риториката е същата. Според Иванов всички граждански способи, протести и движения били изчерпани и единственият начин да се направят реформи е влизането в политиката. Отправен беше призивът "Политизирайте се!" и беше обявено началото на поредица от срещи под мотото "Има ли българска мечта? Говорим за България."
Бившият правосъден министър увери, че ориентацията на новата формация нямало да е ляво-дясно, "които са останали за група радикализирани агитки, а ще се стреми да образува фронт срещу корупцията". Имало широка общност от граждански структури, политици и политически партии, с чиито кадри щяла да бъде стартирана нова партия. Водеща за нея щяла да е идеята за върховенство на правото, на тази основа може да се сътрудничи и с други партии, а целта – участие на следващите избори. Антикорупционното говорене е насочено по принцип "срещу "настоящата управленска класа, която плаща чудовищно висока цена, за да държат хора като Пеевски и Цацаров".
От системните партии беше посочена обаче само ГЕРБ, като надеждата явно е да се привлекат нейни гласоподаватели. Риториката е позната – да освободим България от корупционния плен, да ограничим корупционната чума, да поставим този приоритет с взлом. Лозунгите за върховенството на правото са придружени от темите за бедността и комуникацията с бизнеса. Целта била той да помага, но прозрачно – по закон за лобизма. Както може да се предполага, Христо Иванов не призна за капитално участие на Иво Прокопиев в проекта, каквито са еднозначните оценки в публичното пространство.
В крайна сметка протестърското в събитията на съдебна тема в последните дни и седмици е повече от реформаторското. Така беше и при престоя на Иванов в министерското кресло – вместо конкретни инициативи за наложителни промени в законодателството съдебната реформа беше сведена до функционално разделяне на ВСС на две колегии. Сегашната закана на протестърите, че ще правят електорална партия от нова политическа генерация, която да е "непрекъснат трън в петата на властимащите" и да ги държи в "перманентен дискомфорт", звучи отново съмнително. Но се задават избори и лобитата развързват кесиите за поредния политически инженеринг.
