Въпреки че реформата в средното образование завърши според министърката Меглена Кунева, все пак оставало още малко, за което трябват… нови милиони. Нищо че основният приоритет на бюджета за догодина е образованието и то получава 230 млн. лв. повече от хазната и голямата част от тях отиват за по-високи заплати на учителите.
Не че тази благородна професия не заслужава повече финансово уважение, но реформа само през учителите не се прави.
Има десетина концепции за развитието на образованието от нежната революция насам. Само в една – на Даниел Вълчев, беше поставен акцентът на точното място – на първата й страница пишеше: “Фокус върху ученика”.
Там е ключът от мазето. Докато за образованието не стане най-важен ученикът, нищо добро няма да стане. Този непроизводствен сектор по марксическата класация всъщност произвежда бъдещи граждани, иначе казано "бъдещето на България".
И, естествено, стигаме да храната, с която храним малките мозъчета – букварчета за първолаци с реклами на вафли "Морена", "Зрънчо" и "Фанта".
Не отричаме, че трябва да се работи с малките кратунки върху буквичката "р", най-трудната в азбуката. Още повече че без нея как ще се самоопределят ясно, когато пораснат и станат реформатори. Затова трябва да се знаят историите на Анита и Антон.
“Анита е именит лауреат. Тя има ноти. Интронира оратория”
“Има мото рали. Антон наметна наметало. Той намери ориентира и ритна мотора.”
Иде ли ви да ритнете интронирания автор?
В литературата за петокласниците като пример за Горгона Медуза е дадена марката Versace.
Друг пък автор е написал, че "след тежки боеве Ботев загива във Врачанския Балкан на 2 юни 1878 година". Това е разтърсващо разкритие, защото за първи път става ясно, че великият поет и революционер всъщност е доживял Освобождението и по ирония на съдбата е убит на същата дата и на същото място, но вече в свободна България.
Онзи криминален елемент Васил Иванов Кунчев пък си е получил заслуженото. "Той създал комитети за подготовка на общо въстание… но не турските заптиета (по онова време) а ПОЛИЦИЯТА заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София".
По въпроса толкова, обесването не е споменато. Третокласниците остават с впечатлението за един справедлив процес и заслужена присъда на Апостола.
Има обаче сложни езикови конструкции, които сондират дълбините на човешката душа. "Всеки акт, който е изключение спрямо традицията и е нарушение спрямо нейната системност според традиционния човек, е лишен от сакралността и свръхсмисъла, които би й придал митът." Или: "Такава памет функционира с други структури: събитията биват “вместени” в категории (утвърдени сюжетни модели), а реалният индивид е отъждествяван с повече или по-малко древен архетип." Това трябва да го прочете, осмисли и запомни третокласникът.
Повече или по-малко древното архетипче не бива да се отвлича в развитието си от алтруизъм под формата на толерантност и състрадание към неравностойните. В букварче на едно от издателствата ни – на картинка пред здравите деца, били поставени кексчета, а пред детето с увреждания кексчето липсвало. Що му е, урунгел такъв?
Май ще отгледаме поколение от Динковци, щом в родните буквари негърчетата са изобразени като маймуноподобни, хранят се с банани и мързелуват по дърветата.
Но безспорно базисното възпитание за българите от утрешния ден е приказното стихоплетство, даващо жалоните на развитието за третокласниците. Ето какво пише в техен учебник по музика.
Отдолу иде джип "Мицубиши" със яка броня, с прозорци скришни. Всички по пътя той изпреваря.
– Но на кого е? Кой ли го кара?
– Вълчо го кара. Свири и гази!
– А във колата коя е тази?
– Лиска е вътре. И много иска на мис-конкурса да стане миска.
– Давай, Вълчо, и наддавай златна пара звънка –
мис да стане твойта Лиска, гиздава и тънка!
Евала, на авторите! Не ви виждам! Ръчичките горе!
