БНБ въведе допълнителен капитал за големите банки

С решение на управителния съвет на БНБ от 12 декември 2016-а бяха въведени допълнителни капиталови буфери за десетте най-големи банки в България. Конкретният размер на капиталовия буфер се определя по специална методика, при която се оценяват както активите, така и пасивите на въпросната банка.

УС на БНБ е решил да поиска от десет банки в рамките на три години да заделят допълнителен капитал, който варира от 0.5 до 1% от рисковите активи на всяка една кредитна институция. Това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ПИБ, "Пощенска банка" , Райфайзенбанк (България)", ОББ, "Societe Generale Експресбанк", ЦКБ, СИБАНК и "Банка Пиреос България".

До 1 януари 2020-а минимално изискуемият процент на капиталова адекватност на всяка една от десетте банки (той се изчислява като коефициент от разделянето на собствения капитал и общия размер на риска на активите) трябва да нарасне от сегашните 13.5 на 14-14.5 процента.

Допълнителният капитал за системен риск трябва да започне да се заделя от началото на 2018-а. За "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ПИБ  – до 1 януари 2020 този допълнителен капитал е 1% от рисковите активи. За Пощенска банка , Райфайзенбанк (България)", ОББ, "Societe Generale Експресбанк" и ЦКБ той е 0.75 процента. За СИБАНК и "Банка Пиреос България" – допълнителният капитал ще е 0.5% от рисковите активи.

На пръв поглед процентите за допълнителния капитал изглеждат незначителни, но когато става дума за рискови активи от порядъка на 6-7 млрд. лв., че и повече, допълнителен капитал от 1% означава ангажиране на още 60-70 млн. лв., а може би и повече, които трябва да влязат в собствения капитал на съответната кредитна институция.

Въз основа на европейски регламент 1222 от 2014-а в България бяха определени т. нар. "Други системно значими банки", които трябва да поддържат по-висок капитал заради размера и влиянието им върху целия пазар у нас. Названието "други" е заради някои детайли във въпросния регламент. Според неговите изисквания международните и националните надзорни институции определят три вида системно значими банки.

Най-важните са глобалните системно значими банки, чийто бизнес влияе върху пазарите по целия свят.

Втората група са системно значимите банки, чийто бизнес влияе върху отделни региони – например Централна и Източна Европа.

И третата група са "други системно значими банки", които влияят върху пазара на определена държава.

Системно значими означава, че от здравето на въпросната банка до голяма степен зависи и здравето на цялата финансова система, съответно – в света, в даден регион и в дадена държава. По принцип, когато една банка е част от международна група, нейният допълнителен капиталов буфер за системна значимост в дадена държава не надхвърля капиталовия буфер за глобална или регионална системна значимост на банката майка.

Добрата новина е, че повечето кредитни институции в списъка на БНБ за "други системно значими банки" успешно минаха оценката на качеството на активите, която показа, че те поддържат капиталова адекватност от 18-20% и нагоре. Това ще рече, че за тях заделянето на допълнителен капитал за покриването на системен риск няма да е проблем.

Лошата новина е, че в по-голяма или по-малка степен заделянето на допълнителен капитал ще потисне апетитите за поемане на нов риск при отпускането на кредити, което ще доведе до продължаване на политиката на по-консервативна оценка на платежоспособността на клиентите, кандидатстващи за заем. Това означава, че през следващите няколко години ръстът в кредитирането ще е минимален или в най-добрия случай – умерен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст