Странни хора са българските депутати. Докато не видят тоягата от Брюксел, не си мърдат и пръста. Конкретен пример – приетите на второ четене в четвъртък (15 декември) текстове от Закона за енергийната ефективност, където бе записано, че Министерският съвет трябва да изготви програма за ускорена газификация. А сега де? Отдавна се знае, че потреблението на синьо гориво в страната е на светлинни години от европейските нива. И напредва със скоростта на охлюв по баир. Нищо че е най-чистото от екологична гледна точка и ако държавата даде едно рамо, може до голяма степен да си реши проблема със саждите, тровещи градове и села през зимата. Да, ама у нас по някаква изкривена пазарно-икономическа логика газът не отива директно при потребителите, а с него се крепи монополът на топлофикациите. ТЕЦ-овете също работят на природен газ, произвеждат пара, която продават на потребителите и печели суха пара от произведената електроенергия. Какво да се прави – интереси, лобита… А потребителите – кучетата ги яли. И сигурно така щеше да продължи до настъпването на Второто пришествие, ако Европейската комисия не беше врътнала поредната наказателна процедура срещу държавата за непълно въвеждане в националното законодателство на европейските директиви в областта на енергоспестяването. Появи се процедурата и хоп – изведнъж на някого му светна под шапката за големите възможности на синьото гориво. Че стратегия ще има, вече е вън от съмнение. Сега остава Европа пак да размаха дървото, за да не останат добрите намерения само на хартия. Защото и това "упражнение"многократно сме го виждали.
