Само за няколко години смартфоните масово навлязоха в бита, натиквайки в ъгъла класическия телефон с бутони. Оказва се обаче, че въпреки изключително бързия напредък, бъдещето им съвсем не е розово. Парадоксалното е, че именно прогресът може да се окаже и гробокопачът на смартфоните. Статистиката показва, че през 2015-а по света са продадени 1.2 милиарда такива устройства, а прогнозите за тази година са за пласирането на около1.46 милиарда. Малцина обаче си дават сметка, че всеки един апарат съдържа 41 различни елемента, някои от които все по-трудно се осигуряват.
Изследователи от американския университет "Йейл", ръководени от професор Томас Грейдъл, публикуваха неотдавна задълбочено изследване на тази тема. "Много от металите, традиционно използвани в производството, включително и цинк, мед и алуминий, не са изложени на риск. Ние ги обработваме и извличаме от много време, тъй като те са налични в изобилие и обикновено са широко разпространени в географско отношение. Но други се добиват за технологични нужди едва през последните 10 или 20 години и се срещат почти изцяло само като странични продукти. Те често съществуват в малки количества и се използват за специални цели. За тях няма равностойни заместители", твърди проф. Грейдъл.
В последната група например попада галият, масово използван в процесорните чипове. Галиевият нитрид и индиево-галиевият нитрид пък дават синята и виолетовата светлина на светодиодите (LED) и лазерните диоди, които всеки един от нас е виждал да примигват на GSM-а му, новия телевизор или лаптопа. Точно 69% от производството на този метал се пада на Китай, а сред другите по-големи играчи на този пазар са Германия, Казахстан и Украйна. Селенът, влаган в транзисторите на процесорните чипове, също става все по-ценен покрай масовото навлизане на мобилните технологии в бита на хората.
Конкретно металите от групата на платината, в това число и златото и живакът, водят до най-големи последици за околната среда. Проблемни са и елементите, използвани за легиране на стоманата – хром и ниобий, както и влаганите във високотемпературните сплави, като да речем, волфрам и молибден.
Нямат равностойни заместители и индият, арсенът, талият, антимонът, среброто и селенът. Специално индият се използва за направата на сензорните екрани и липсата на заместител може да повлияе на производството им.
Факторите, влияещи върху крайната критичност на редките материали, включват "концентрацията на първичното производство" и политическата нестабилност. Проучването обръща внимание на обстоятелството, че до 95% от цитираните елементи се доставят от Китай. А 80% от световния добив на колтановата руда, от която се получава танталът, се извършва в разкъсваното от масови безредици Конго. Битката е за най-важния ресурс, без който съвременният свят не може – тантала. Той е нужен за производството на GSM-и, лаптопи, Playstation, Nintendo, цифрови фотоапарати, DVD плеъри и какво ли още не.
Да се запълни все по-разширяващата се пропаст между потреблението и производството на редки метали изглежда твърде сложно на този етап. Рециклирането също не е много вероятна опция. Според Томас Грейдъл единствено оловото има висока степен на рециклиране, докато материалите, използвани в малки количества, са по-трудни за извличане. "Мисля, че тези резултати трябва да обърнат внимание на дизайнерите на телефони какво се случва, след като апаратите престанат да се използват. Това, което най-много затруднява рециклирането, всъщност е дизайнът на смартфоните. Изглежда, че е време да се помисли малко повече за края на тези красиви продукти", категоричен е професорът.
Като че ли обаче времето на "дървените" телефони отдавна е отишло в историята и именно външният вид е този, който подтиква повечето потребители към нова покупка. Така че предстои труден избор.
