Чиста случайност ли е, че банкерите и рибарите празнуват на една дата? Едва ли. И едните, и другите замятат въдици оферти, като разчитат на уникалната си стръв, за да кълве. Някои хващат едри шарани, а други – цаца, сулка и хамсия. И понеже ние сме от неправилната страна на въдицата, разбирай – не откъм дръжката, а откъм кукичката, можем Коледно да си отпуснем душата с малко майтап.
И тъй като банкерите са хора, които работят с чужди пари и имат чувство за хумор, надяваме се да се посмеем заедно на народния хумор. Както пише на Дома на хумора и сатирата в Габрово: "Светът е оцелял, защото се е смял."
Първо, бързам да ви споделя най-новата си бизнес идея. (От човек, фалирал два пъти, си заслужава да се взема акъл.)
Една проста схема за забогатяване в пет стъпки:
1. Сключвате договор с мобилен оператор за импулсен номер.
2. Взимате кредит от банката.
3. Не си изплащате редовно кредита.
4. От банката и колекторските фирми звънят денонощно на импулсния ви номер.
5. Трупате първия си милион.
Не съм пробвал още схемата, може би работи, но все пак помнете! Най-лесният начин за забогатяване в България е да си купувате билети с изтъркване. Като гледам телевизора, не остана село без печеливш. Хората вече забравиха радости и грижи и с вид на начинаещи шахматисти търкат картите от лотариите с монети и трепетно очакват банкноти. Като дойдат – чувате ли отговорите – на децата, за къщата, за екскурзия – задължително! Но и за покриване на лоши кредити.
Значи банките да не чакат депозити, защото парите отиват за изтъркване. Но да разчитат сигурно да намалят рисковите си експозиции по кредитите с част от печалбите от това действие и с подкрепата на държавната лотария?
Като казах "кредити", та се сетих една смешка за длъжниците по тях. В Щатите си имат "Окупирай Уолстрийт", в Гърция – "охи", в Сърбия – …неудобно ми е да цитирам. Ние обаче сме по пасивните протести. Вижте колко прекрасно-примамливо изглежда това: банката гореше; пожарникарят бездействаше; кредитът се погасяваше.
Андрешковска работа, ще каже някой. Но не е точно така, дори и по една причина – според банките договорите са доброволни споразумения между тях и клиентите, които и двете страни могат да променят, само че банките – едностранно. Точно тук се надига "вековната злоба на роба" и се ражда този фолклор:
Съдията: "Защо ограбихте банката?"
Подсъдимият:"Тя първа започна."
Но нека се върнем към всекидневния тих труд на банкерите, защото "парите обичат тишината". И да видим, че всъщност те работят с хора, които комай никога не са готови да влязат в клоновете. Приемат го като ходенето при зъболекар. (Обикновено зъбоболът минава от само себе си, още при първата крачка към зъболекаря, но при банките острата финансова недостатъчност често не позволява такова пораженчество.)
Затова нека чуем разноликия хор на хората пред гишетата:
– На вратата пише, че работите само понеделник и петък (понеделник – петък).
– Извинете, с хора работите ли ?
***
– Ще внасяте или ще теглите?
– Аз тегля цял живот!
***
– Ше внасям на идин ибан.**
***
– Миналия път бяхте с друга прическа, или по-скоро не бяхте вие.
***
– Егн-то ми е 0889, не не 0898, абе 8301…
***
– Аз имам две вносни бележки и искам да ми кажете на коя й изтича падежът днес.
***
– Щяха оня ден да ми го вкарват, ама не стана. Ама аз ще им се обадя да ги питам кога ще ми ги вкарат най-после.**
***
– Ооо, аз вземам много голяма заплата – към 500 лева. Е, понякога към 450, а лятото по 400.
***
– Снахата имала тука некви остатъци. Искам да й ги взема.
***
– Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите.
– Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам !
***
– Вие за каса ли чакате?
– Не, за моя мъж.
***
– Дай да изтеглим един заем, че да са спукаме от ядене и пиене, бе.
***
– Обяснете тия неща на жена ми, защото аз съм по принцип доста неадекватен.
– Дай ми ги по-едри че шъ ги пъхам във сутиена.
***
– Искам да говоря с човека, не с колежките ви. Ще отида да питам човека (човека = колегата Наско)
– Аз искам просто да си внеса парите в банката, не е нужно да ми откривате сметка.
***
– На ченгела ви ли да се подпиша?
***
– Къде тук мога да общувам с банката?
– Като влезеш в офиса на обб-то, отляво има две прекрасни служителки. Едната от тях по-отвътре е особено прекрасна и печели много клиенти.
***
– Досега всеки път съм ходил в банка уестър юнион.
***
– Като някой престъпник ще ходя сега с тия пачки дето ми ги дадохте.
***
– Може ли да ми върнете металически пари?
***
– Внасям си точно на обречените дати.
***
– Какъв е редът да се откажа от вас ?
***
– Може ли да внеса 52 лв., или приемате само кръгли суми?
***
– Чертая си схема на копчетата на банкомата ви, за да си ги разгледам вкъщи и да дойда подготвен следващия път.
***
– Не си знам онези неща отпред. (IBAN и BIC)
***
– Ще платя отворената карта и после подобрителския кредит.
Е, госпожи и господа банкери, навярно ще се посмеете на качеството на материала, с който работите. Но и вие не сте цвете за мирисане. Марк Твен, сигурно от собствен опит след контакти с вас, е казал: "Банкерът е човек, който ти дава назаем чадър, когато времето е хубаво, и си го взима обратно – когато завали!"
Колкото до мен, пишещия тези редове, искам да обърна сериозно внимание на следното: вчера банкоматът ми изписа съобщение: "Недостатъчна наличност". Не разбрах дали става въпрос за моята карта, или за банката.
Но в крайна смета, господа банкери, и вие, и ние трябва да помним, че парите говорят.
Проблемът е, че много често знаят само една дума: "Сбогом!"
* Има се предвид IBAN.
** Иде реч за болничен лист.
ФАША
Вицове
Попитали банкер как спи по време на стрес-тест:
– Като бебе.
– Защо пък като бебе?
– Будя се през час, за да рева.
***
Банкер диктува завещанието си:
"На братовчед ми Били оставям акциите си и имение на морския бряг. На вярната си готвачка Мини – резиденцията в Палм Бийч…
На племеника Джон, който винаги е казвал, че здравето е по-важно от парите, завещавам спортните си маратонки.
***
Луксозна банка в центъра на Манхатън. Млад, напорист банкер стои зад гише и чака клиенти. Изведнъж пред банката спира ослепителен "Ролс Ройс" (последен модел). От него излиза още по-ослепителна блондинка, облечена във фатална червена рокля, създадена по последния писък на парижката мода. Влиза в банката и казва на банкера:
– Добър ден. Извинявам се, но мога ли да изтегля кредит от 2000 долара?
Банкерът се стъписва.
– Ама разбира се, госпожо. Но много се извинявам. Не ни разбирайте погрешно. Не се обиждайте. Виждам, че не сте случайна жена. Но все пак, по правилата на банката, трябва да ви попитам: с какво можете да обезпечите кредита?
– Ами не знам. Ами… мога да оставя в залог например… Ролс Ройса. Става ли?
– Ама, разбира се – възкликва банкерът. – Между другото, искам да ви осведомя, че това е огромен залог за кредит от 2000 долара.
– Няма проблем за мен – казала блондинката.
– Чудесно – зарадвало се банкерчето.
Дамата взима кредита от 2000 долара и оставя ключовете и документите на Ролса като залог и си излиза. След 10 дни блондинката пак влиза в банката. Отива до гишето. Връща заема от 2000 долара. Плаща си и лихвата от 30 долара. Взима си ключовете от колата, която е оставила като залог и си тръгва. Банкерчето пак се шашва. Затичва се и настига блондинката на вратата.
– Много се извинявам, госпожо, но мога ли да ви попитам нещо?
– Разбира се.
– Не мога да разбера и ми е страшно любопитно. Виждам, че сте дама с много висок жизнен стандарт, която не би имала належаща нужда от някакви си 2000 долара. Защо изтеглихте този кредит?
– Ами ще ви обясня – казала блондинката. – Лихвата по кредита ми е 30 долара. Това е най-добрата цена за паркиране на моя Ролс, която бих могла да намеря в центъра на Манхатън, и то за 10 дни.
