Борис Гончаров е специалист по информационна сигурност и преподавател. Професионалните му интереси са насочени към стратегии за информационна сигурност, както и технически заплахи, слабите й страни, уязвимостта и превантивните мерки. Ръководил е много консултантски проекти за реализирането на програми за информационна сигурност на предприятия в различни индустрии. Като преподавател често провежда CISSP, CEH, CHFI и персонализирани курсове по киберсигурност. Лектор е в най-големите конференции за сигурност, сред които са InfoSec Europe, Gartner Security & Risk Management Summit, IDC Security Roadshow и други. В момента Борис Гончаров е и директор "Стратегическо развитие на информационната сигурност" във "ВИП Секюрити".
В какво се състои дигитализацията на кеш цикъла?
– Типичната организация може да загуби значително време в управлението на кеша. Дигитализацията на кеш цикъла се изразява в използването на умни технологии и софтуерни платформи за цялостно управление и оптимизация, обхващащи всички основни и свързани кеш процеси, които стандартно се предлагат като цялостна услуга, следвайки “pay-as-you-go” модел. Реализацията на подобни решения включва използването на депозиращи устройства, снабдени с функции за броене, верификация и контрол на качеството на банкнотите, система за многофакторна идентификация на депозиращия, интерактивен сензорен потребителски интерфейс и автоматична заверка на сметката. Включва още и цялостна логистика на сигурността – от инкасирането до депозирането в банката. Това се осъществява чрез специализиран софтуер за обмен на данни в реално време с възможности за наблюдение на трендове, идентифициране на аномалии и извършване на прогностичен анализ с цел подпомагане на взимането на управленски решения за оптимизиране на кеша.
Какво е по-специфичното за банките при този процес?
– За банките тези решения редуцират рисковете при управлението на кеша и възможност за удовлетворяване на нуждите на клиентите, свързани със скоростта на заверка на техните сметки и достъп до депозираните парични средства. Това намалява административната тежест по координирането и управлението на качеството в логистиката на сигурността и обслужването на специализираните технологични решения.
Какви са съвременните тенденции в тези технологии?
– Наблюдава се логичният процес на “поумняване” на устройствата, използването на big data и прогностичния анализ, както и на технологии за машинно самообучение за оптимизирането на цялата екосистема на кеша в нейната комплексност. Тези иновации променят съществуващите услуги и създават нови такива. Пример за това е т. нар. услуга “мобилна банка”, при която банковият клиент разполага с мобилно приложение и си “поръчва” банка на място – автомобил с депозиращо устройство. Друг тип услуга е cash shop, която е специално предназначена за търговци и им позволява да извършват self-service депозити, без да мислят за инкасиране и обработване на оборотите. Могат да бъдат дадени и примери с автономните бензиностанции, търговските вериги и други сектори, за които управлението на кеша е проблем, който изисква намирането на ефективни решения.
Банките у нас използват ли тези продукти и услуги?
– Банките в България често подхождат проактивно и търсят иновативни решения, с които да подобрят услугите си и да отговорят на изискванията на клиентите си. У нас също са реализирани продукти и услуги, които следват технологичните тенденции, но все още не сме свидетели на наистина вълнуващи иновации – в самите технологии или в модела на предоставяне на услугите.
Как е гарантирана сигурността на информацията в контекста на дигитализацията на кеш цикъла?
– С “поумняването” на технологиите се увеличава и тяхната изложеност на кибератаки. Заплахите стават все по-комплексни. Организираната престъпност се възползва от всички технологични иновации, реализирайки ясно определени “бизнес” цели. Отчитайки характера на тези заплахи и неефективността на конвенционалните методи на защита, организациите, които имат отношение към управлението на кеша, прилагат интегрирани, адаптивни решения за сигурност, които адекватно да предотвратяват основните заплахи.
