Всички правим гафове и когато допуснем такъв, се надяваме да не му обърнат внимание или поне бързо да го забравят. Когато обаче си политически лидер, е по-сложно – каквато и глупост да кажеш, всички я забелязват и дълго я помнят.
Ако днес някой политик заслужава титлата "крал на гафовете", това безспорно е британският външен министър Борис Джонсън. Още когато през юли му бе предложено да оглави дипломацията на Нейно величество, политиците и дипломатите по света приеха новината с изненада и присмех. В реакцията към назначението му нямаше нищо изненадващо, тъй като още преди да влезе в Уайтхол, Джонсън си бе изградил завидна кариера като майстор на гафове. Само от началото на 2016-а до назначаването си сламенорусият потомък на английски крале и турски бейове бе реализирал няколко "хита".
През април Джонсън нарече американския президент Барак Обама "полукениец, който таи наследствена неприязън" към Великобритания заради това, че още с влизането си в Белия дом бе наредил да изнесат бюста на Уинстън Чърчил от Овалния кабинет. Месец по-късно екскметът на Лондон хвърли следващата бомба. Списание "Спектейтър", в което по-рано самият той е бил редактор, обяви конкурс за обидно стихотворение за турския президент Реджеп Ердоган в отговор на съдебното преследване срещу обидил го немски комик. И Джонсън спечели първата награда от хиляда паунда с произведение, в което определяше силния човек от Анкара като самозадоволяващ се загубеняк, който влиза в сношение с коза. Проявата му дойде в момент, в който оглавяваше кампанията за "Брексит", като един от пропагандните му стълбове бе заплахата Турция да влезе в ЕС и да залее Острова с мигранти.
В интерес на истината Борис Джонсън влезе в 2016-а със солидно "досие", трупано с години. Още през 2007-а той сравни Хилари Клинтън, тогава държавен секретар на САЩ, със садистичната медицинска сестра в психиатрията от "Полет над кукувиче гнездо". По-късно не остана длъжен и на конкурента й за Белия дом Доналд Тръмп, като обяви, че единствената причина, поради която не би искал да посети родния си Ню Йорк, е опасността да срещне там милиардера. Що се отнася до Русия, Джонсън бе определил президента й Владимир Путин – ни повече, ни по-малко, като "безмилостен и манипулативен тиранин", въпреки че прилича на домашното духче Доби от филмите за Хари Потър.
Издънките му не свършиха и след като влезе в Уайтхол. По повод твърдата позиция на Брюксел, че ако иска да запази достъпа си до свободния европейски пазар, Лондон не бива да отнема правото на европейците да пътуват безпрепятствено до Острова, новият първи дипломат определи като "дивотия" самата мисъл, че свободното движение е сред основополагащите принципи в ЕС. И след грубата му атака срещу основна европейска ценност можем наистина да се запитаме какво е имало в главата на този човек, когато скоро след това сподели на вечеря с посланици на страни от общността, че лично той е "за" свободата на придвижване, но правителствената политика не била такава. Любезните му гости (един от тях коментира, че така или иначе дипломатите "не обръщат внимание на приказките му") моментално го издъниха пред медиите и Джонсън отново трябваше да се оправдава.
Последваха и други издънки – от по-невинната "афера просеко" до по-сериозната със Саудитска Арабия. При първата той подхвърли на италианския икономически министър, че е необходимо страната му да подкрепи британския достъп до общия европейски пазар, ако иска да има кой да й купува пенливото вино. При втората обвини Рияд, че води марионетни войни в Близкия изток, и то по същото време, когато премиерът Тереза Мей бе на посещение в Персийския залив.
За отбелязване е, че самата Мей, която е известна със своята овладяност и чийто коронен "гаф" за 2016-а бе, че поздрави лейбъристкия лидер Джеръми Корбин с раждане на несъществуваща внучка, не възприема външния си министър твърде сериозно. По този повод в британската преса се появиха коментари, че тя трябва да промени отношението си към него, ако иска и светът да гледа с друго око на британския първи дипломат. А междувременно Джонсън не остана длъжен и на нея, като оприличи нейния секси кожен панталон на баварските къси панталонки с презрамки "ледерхозен".
Неговите подгласници
Ако Борис Джонсън е кралят на гафа, той си има и президент, и това безспорно е бъдещият стопанин на Белия дом Доналд Тръмп. Пътят му към властта бе изпълнен с такъв набор от непремерени думи, който вероятно би катурнал всекиго на негово място, но не и него. Достатъчно е да припомним обещанието му от началото на годината да издигне стена срещу мексиканските "наркопласьори, изнасилвачи и убийци", последвано от многобройни сексистки коментари – и не само коментари, до призива му към чернокожите американци да гласуват за него, защото са бедни, училищата им са лоши, нямат работа и следователно няма какво да губят. Едва ли остана малцинствена и социална група, която не е обидена от милиардера. И до какво доведе това? До Овалния кабинет. Изглежда че сентенцията "Език мой – враг мой" проработи при него с обратен знак и като нищо именно на непремерените си думи Доналд Тръмп може да е благодарен за победата си на 8 ноември.
След като гафът си има крал и президент, редно е да има и еврокомисар и извън всякакво съмнение това е Гюнтер Йотингер. Известният с невъздържания си език функционер, отговарящ за цифровата икономика, оприличи китайска делегация на еднакви хора с дръпнати очи, "сресани от ляво на дясно с черна боя за обувки". Германският политик атакува и узаконяването на еднополовите бракове в страната си, но може би най-ощетени от грубостите му бяха валонците. Еврокомисарят определи белгийската провинция, противопоставяща се на търговското споразумение с Канада, на "микрорайон, управляван от комунистите".
Издънки се случват и извън западните демокрации. Оказа се, че дори традиционно предпазливият Кремъл не е имунизиран от грешки. Когато се разрази скандалът около Панамските досиета, президентът Владимир Путин заяви на всеослушание, че вестник "Зюддойче цайтунг", който публикува данните за офшорките, е собственост на американската банка "Голдмън Сакс" – оттам и логиката да се търси кому са изгодни подобни публикации. Оказа се обаче, че не е така, а пешкира опра президентският прессекретар Дмитрий Песков, виновен за погрешно подадената информация. За Песков, естествено, не остана друго, освен да стисне зъби и да признае вината си.
Финалът ни е балкански. През тази година за първи път се случи министър от полуострова да хвърли оставка за сексистка реплика – и то не къде да е, а в Сърбия. Минавайки покрай група репортери, министърът на отбраната Братислав Гашич се провикна към репортерка, клекнала, за да не пречи на камерите: "Што волим ове новинарке које овако лако клекну (Обичам журналистки, които клякат толкова лесно)". Разрази се скандал, никакви извинения не можаха да спасят невярващия на случващото се балканец и той бе принуден да се прости с поста си.
