Предколеден подарък със спорни потребителски качества – това получи прокуратурата с доклада на евроекспертите от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейския съюз. Обявеният като техническа помощ независим анализ на структурния и функционалния модел на държавното ни обвинение беше сглобен от петима командировани магистрати в рамките на седем експертни мисии у нас. Обвинителите от Великобритания, Германия, Холандия и Испания събраха данните основно чрез анкетиране, допълнено от разглеждането на няколко наказателни дела.
Изложената в доклада картина на правораздаването у нас не е за подценяване, но същественото в нея, което ни впечатлява, е друго. Като гръм от ясно небе дойдоха категоричните препоръки за втвърдяване на централизирания модел на прокуратурата, около който се вихри битката за овладяване на съдебната власт. Истината е, че въпросната и поредна еврослужба беше създадена едва преди две години и нямаше яснота какво може да се очаква от нея. При това ролята й е да оказва техническа помощ не само в съдебната сфера, а и в областта на икономиката, финансовия сектор, ефективното усвояване на европейските фондове, административната реформа и други. България пък е едва третата страна в съюза, отправила искане за съдействие към службата – досега това са правили само Гърция и Кипър.
Независимо от кратката институционална история и широката компетентност на този орган, авторите на доклада са бивши и действащи прокурори, а не чиновници от номенклатурната камарила на Брюксел. И е редно документът да се чете непредубедено, а не с нагласата, че едни магистрати са турили рамо на други по колегиално-прокурорска линия. Как обаче ръководството на държавното ни обвинение прие написаното в доклада? Главният прокурор Сотир Цацаров беше крайно премерен в оценките си и увери, че не е съгласен тъкмо с това, от което би трябвало да е най-доволен. А именно препоръките да се засили ролята на административните ръководители, сред които той е № 1 на върха на пирамидата.
Цацаров напомни, че подобни съвети са "в обратната посока на реформите, с които се развива прокуратурата през последните години, и ще бъдат крачка назад". И поясни, че "от времето на утвърждаване на стратегията за съдебна реформа, през проектите на закони за съдебна власт до настоящия момент, общо взето, сме в посока на т. нар. децентрализация". В този смисъл в доклада имало препоръки, "които са свързани със засилени правомощия, включително и при решаване на досъдебните производства, нещо, което за нас поставя въпроси, които трудно можем да приемем".
Всичко това звучи твърде неискрено, за да бъде прието за чиста монета. Просто няма логика Цацаров да иска това, което искат и най-върлите му противници на родна почва. Фактът, че се позовава на досегашната посока на децентрализация, звучи като натриване на носовете им, но деликатно, за да ги боли повече. Извън тази уговорка Цацаров обяви, че е доволен от написаното в доклада, който той оцени като "в много посоки максимално обективен".
Тази оценка беше потвърдена в официално становище на прокуратурата, според което препоръките на евроекспертите представляват "балансиран пакет" и така трябва да бъдат прилагани. При това пакет, който засяга куп други институции наред с държавното обвинение – Народно събрание, министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, Висшия съдебен съвет, съдебния инспекторат, ДАНС, "както и съдилищата".
Ето как ръководството на прокуратурата подреди препоръките в доклада:
За начало, като предястие, оценени положително изводите на експертния екип, че „не само прокуратурата е отговорна за неприемливите забавяния при приключването на делата“; че "работата на прокурорите е сериозно затруднена от формализма на НПК и от несъответстващия на съвременните явления НК; че „прокурорите се ползват от значителна независимост при работата им по конкретните дела“.
Сервиран бе и съответният аперитив –
позитивно е отчетена работата на Специализираното звено „Антикорупция“, а Цацаров е похвален за усилията му за създаване на „по-ефикасна съдебна карта“. Ръководството на прокуратурата пък декларира, че приема предложенията за повишаване на отчетността на главния прокурор пред Народното събрание ("пред нарочна парламентарна комисия, но не и по конкретни дела“), както и за създаване на механизъм за отстраняване при обвинение за тежко престъпление. Споделени са и констатациите за необходимост от въвеждане на нови състави на корупционни престъпления, от фигурата на „сътрудничещия обвиняем“, както и за цялостна промяна в уредбата на института на вещите лица.
Следва основното ястие – то предлага централизация в изобилие. Още с поднасянето му е пояснено, че "препоръчаният от експертите нов структурен и функционален модел на прокуратурата се различава съществено от сегашния, постигнат със законодателни изменения в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа". Не се поддържа идеята за регионална или децентрализирана структура. Съветът на експертите е главният прокурор или друг опитен висш служител да се включва пряко в работата по делата, а крайните решения по чувствителни и сложни дела да се вземат от преките ръководители или лично от главния прокурор, или с негово съгласие.
И още: главният прокурор да определя целите и задачите на прокурорите и на административните ръководители, включително и техните възнаграждения. Също и да участва активно наред с административните ръководители в атестирането и в конкурсите за редовите обвинители. По-големите отговорности на прокурорските шефове пък да бъдат подчертани с промяна на принципа на случаен подбор при разпределението на делата.
На промяна подлежи и стандартът за прокурорите да вземат решения по вътрешно убеждение – това можело да стане или чрез законодателни промени, или чрез "методически насоки от главния прокурор". За капак главният прокурор трябвало да получи правото „да настоява пред ВСС и министъра на правосъдието за издаване на практически указания към съдиите за намаляване на процедурните забавяния при връщането на обвинителни актове поради ненужни технически причини“.
За да се преглътне по-безболезнено тази ударна порция централизъм, е поднесена съответната напитка. Предложеното укрепване на прокуратурата посредством повече правомощия е балансирано с идеи за разширяване на вътрешната и външната отчетност и контрол. Въпреки това идеите за по-силна централизация и за увеличаване на правомощията на ръководителите на прокуратурите представлявали на практика връщане към модели, вече отречени от законодателя. И това е форма на натриване на протестърски носове, но под събирателния образ на законодателя.
За десерт са приложени препоръките към други институции, но тук пиперът е много повече от сладкото. Макар и основателни като цяло, препоръките към НК и НПК са изчистени от упреци към прокуратурата. Тя е представена в ролята на жертва. Посочена е нуждата от въвеждане на опростени производства за по-леките престъпления и от отпадане на формализма при изготвяне на обвинителни актове, достигащи според експертите "до абсурдна степен на детайлност“. Като проблем на цялата система на наказателно правосъдие са посочени именно неговата дълготрайност и формализъм, причинени от съда – забавяне "по много на брой важни дела“ и „неприемливи закъснения“ при излагането на мотивите за оправдателни присъди.
Следва ново натриване на носовете – този път обект са ръководствата на Върховния касационен съд (ВКС) и на Софийския градски съд (СГС), чиито председатели Лозан Панов и Калоян Топалов са твърда контра на Цацаров. След критиките на висшата инстанция към специализираното наказателно правораздаване в доклада на европрокурорите е отправена препоръка да се прецени „дали Софийският градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата срещу корупцията по най-високите етажи на властта на национално равнище“. Подтекстът е, че тези дела трябва да бъдат прехвърлени именно на специализираната магистратура.
Препоръчано е още връщане на разследващите функции на ДАНС за корупционните престъпления, повишаване на активността на МВР в работата на спецзвеното „Антикорупция", удължаване на сроковете за приложение на СРС, както и разрешаването им от съда въз основа на "устни и неформални искания на прокуратурата" за тяхното прилагане. Друга препоръка е функциите на ВСС по кадровото израстване на прокурорите да бъдат ограничени, а също и депутатският имунитет. Предложена е дори яростно отхвърляната от съдебната номенклатура възможност инспекторатът към кадровия орган да „оценява качеството на вземаните решения по дела“ – включително и чрез създаване на „малък външен инспекторат с такава компетентност".
Черно на бяло: Забравете децентрализацията!
"Следва да посочим, че наблюденията на екипа ни всъщност показват, че повечето
прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре.
В допълнение към това, и което е може би дори по-важно, не намираме нищо неправилно по същество
в това главният прокурор – който отговаря за прокуратурата – или друг опитен висш служител да се
включи пряко в работата по делата. Информацията за чувствителните дела трябва да се подава нагоре
по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които
от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата. Опитът на експертния екип показва, че всички прокуратури са до голяма степен организирани в йерархия. В повечето, ако не и във всички наши системи, крайните решения по чувствителни и сложни дела се вземат от преките ръководители, ръководителите на екипи или други опитни прокурори. В по-голямата част от нашите правни системи е също съвсем нормално решенията по особено чувствителни дела от обществен интерес, засягащи известни личности, включително и министри, както и по други важни дела, например когато може да е засегната националната сигурност, да се вземат лично от главния прокурор или с негово съгласие. В много системи прокурорите разполагат с документ относно „правомощията на различните нива“, така че знаят кога могат сами да вземат решение и кога делото следва да се отнесе до по-горестоящо в йерархията лице."
