Петър Андронов, председател на УС на АББ и главен изпълнителен директор на СИБАНК, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Андронов, изпращаме 2016-а. Кое според Вас бе най-важното събитие за банковия сектор през тази година?
– Безспорно е, че това бяха оценката на качеството на активите на банките и стрес-тестовете. Другите икономически събития у нас, които са от голямо значение, бяха постигането за пръв път от началото на кризата на бюджет, който отчита излишък, а също и отчетеният растеж на икономиката. Бюджетният излишък е доказателство за съществуването на солидни публични финанси. А растежът на икономиката от 3.6%, намаляващата безработица и растящото вътрешно потребление са обещаващо начало на дългосрочно устойчиво и възходящо развитие. Това са най-важните икономически събития и те представляват добри новини за България.
Всъщност нужна ли ни беше тази оценка на качеството на активите? Защото на практика нейните резултати потвърдиха това, което и повечето наблюдатели твърдяха – че банковата ни система е стабилна.
– В един доста продължителен период от време аз и мои колеги в професионални разговори със съответните компетентни институции в държавата сме критикували намерението да се проведе такава оценка. Защото освен многото ползи от нея тя бе и предпоставка за много минуси. Тази оценка бе свързана с възможна контракция на икономиката и един голям разход за банковия сектор…
Колко всъщност струва тази оценка на банковия ни сектор? Говори се за обща цена между 20 и 40 млн. лева?
– Трудно е да се каже точно. И аз съм чувал за подобни числа. Но освен прекия разход, който е значителен, има и един важен косвен разход, който е неизчислим. Това е времето, за което служителите на самите банки бяха ангажирани с двойна работа. Освен текущите си задължения те работеха и по задачи, свързани с въпросната оценка. Да не говорим за ефекта върху клиентите, които в отделни случаи също усетиха на гърба си напрежението, което оценката предизвика в банките. Слава Богу, крайният резултат върху икономиката не беше драматичен и не я отклони от траекторията, в която тя вече бе поела. Тя продължи да отчита растеж.
Честно е обаче да посочим и положителните страни на оценката на активите, на която и аз бях един от сериозните критици. На първо място тя накара много банки да подобрят стандартите си за оценка на риска и за отпускане на кредити и да изчистят балансите си от проблемни заеми. На следващо място банките направиха инвентаризация на кредитните си досиета и попълниха установените празнини. Има още една голяма полза. За външните наблюдатели оценката на качеството на активите легитимира стабилността на българския банков сектор. Пред международните финансови институции, за чуждестранните инвеститори и рейтингови агенции това е печат за качество.
Но нали знаете, че при следващ проблем в банковия сектор, независимо какви са причините за него, положителният резултат от оценката на качеството на активите ще бъде забравен?
– Наясно съм с това. По тази причина както аз, така и колегите ми от другите банки неведнъж сме подчертавали, че една такава оценка не може да замени ефективно функциониращата надзорна администрация. Никаква оценка и никакви стрес-тестове не могат да са алтернатива на добре работещия банков надзор. И точно такъв надзор ние искаме.Само ефективният банков надзор може да намали рисковете в банковата система и да реши проблемите в нея. А оценките са една снимка на моментното й състояние.
Тази оценка не доведе ли до радикална смяна на правилата за кредитиране, която ще има дългосрочен ефект върху пазара?
– Радикална не бих казал. Но със сигурност доведе до промяна, защото много колеги изпитаха трудности да обосноват кредитните си решения, които са базирани на подходи различни от тези, залегнали в методиката на оценката за качеството на активите. Отделни банки бяха принудени да съобразят правилата си за кредитиране с тези, залегнали в извършената оценка, и смятам, че оттук нататък точно по тях ще отпускат заеми. Това си има плюсове и минуси. Плюсовете са ясни. Това, най-общо казано, е гарантиране на високо качество на кредитния портфейл. А един от минусите е, че част от бизнеса, който е получавал заеми, ползвайки едни – да ги наречем по-свободни, по-гъвкави взаимоотношения с банките, сега ще изпита известни затруднения.
В случая обаче не става ли дума за по-голямата част от бизнеса?
– Като брой на субектите може би да. Но като обем на бизнеса, като част от икономиката – не. Защото повечето от големите компании винаги са работили с банките по правилата за кредитиране, залегнали в методиката на оценката на качеството на активите. А онези фирми, които усетят дискомфорт от прилагането на тези правила за отпускане на заеми, ще трябва да променят начина, по който правят бизнес. В този смисъл оценката на качеството на активите ще има добър ефект не само за кредиторите, но и за кредитополучателите.
През 2016-а банките много сериозно орязаха разходите си. Какви са причините за това?
– Причината е острата необходимост да се постигне по-висока ефективност.
А защо тази необходимост е остра?
– По няколко причини. Започвам с ниските лихви. Те са катализатор на мерки за ефективност заради намаляващия лихвен марж, който е основен източник на печалби за банките. Ако сегашната ситуация с лихвената среда в Европа се задържи през следващите две години, сегашният лихвен марж у нас, който е между 350 и 400 базисни точки, ще се стопи още с между 100 и 150 базисни точки, т.е. с 1 до 1.5 процента. Трябва да е ясно, че потенциалът за намаляване на лихвените разходи на банките е почти изчерпан. Средномесечният разход на банките по лихви, който в началото на годината бе около 50 млн. лв., през последните три месеца вече се стабилизира на 33 млн. лева. И вече няма голямо пространство за по-нататъшно намаление на лихвите по привлечените средства. Докато тези по кредитите има накъде да се свиват. Това означава, че ако 2016-а е щастлива година, защото заради паралелното намаляване на лихвите и по привлечените средства, и по кредитите маржът се съхрани, то през 2017-а, ако ситуацията с лихвите в Европа не се промени, този марж ще започне да се стопява. А той е основният източник на приходи на банките
Втората причина са регулациите, които лавинообразно нарастват и повишават изискванията за капитал и отчетност на банките. Третата голяма причина за острата необходимост от повишаване на ефективността, а оттам и за намаляване на разходите на банките, е конкуренцията на небанковите финансови институции, които тъй като не са подложени на сериозни регулации, атакуват пазара и откъсват части от бизнеса на банките.
И четвъртата причина са технологичните нововъведения. Всички тези фактори принуждават банките много сериозно да се заемат с повишаване на ефективността и с намаляване на разходите си. И един от начините да стане това е консолидацията между кредитните институции. Това е процес, който не е започнал вчера. Той върви много отдавна, защото ефективността винаги е била важна за банките, но през последните години той става много остър по целия свят и в частност в Европа. България не е изключение. През 2004 г. например у нас работят 35 банки и чуждестранни клонове. Днес отчети на БНБ пращат 26 институции. Това ще продължи и занапред.
Като стана дума за намалелите приходи от лихви – сигурно сте чували обвиненията, че банките го компенсират с увеличаване на таксите?
– Статистиката показва, че това не е съвсем точно. Допълнителните приходи от увеличение на таксите на годишна база са около 90 млн. лева. А намалението на приходите от по-ниските лихви е над 350 млн. лв. годишно. За каква компенсация говорим? Чисто интуитивно всеки казва, че лихвите намаляха, но пък таксите се увеличиха. Но никой не смята финансовия ефект от този процес. А той се изразява в по-нисък приход за банките от над 350 млн. лв. срещу само 90 млн. лв. повече такси. При това част от това увеличение на приходите от такси от 90 млн. лв. е свързано с нарасналия обем на бизнеса на банките, а не защото самите такси са повишени. Да не забравяме също така, че много банкови такси бяха отменени със законите за потребителския кредит и за жилищния кредит.
Желанието за повишаване на ефективността на банките ще пренесе към клиентите им нуждата все повече да се работи не с банкноти, а с електронни пари. Мобилните и интернет разплащанията, които са евтини за банките и по-удобни за клиентите, все повече ще изместват скъпия кеш – т.е. плащането с банкноти. Защото кешът е свързан с много разходи – за съхранение, за транспорт, за броене и за отчитане. И да искаме, и да не искаме, това е бъдещето. Много хора дори ни провокират именно ние от банките да настояваме пред държавните органи да ограничат плащанията в брой. И мотива за това е, че намаляването на кешовите плащания ограничава сивата икономика. Но за нас, банките, е важно, че по-малкото кешови плащания свиват разходите ни и увеличават банковата ефективност. Затова банките ги стимулират.
