Преди десетина дни лидерът на АБВ Георги Първанов обяви, че смята да направи крачка назад, да напусне ръководния пост в партията (но не и политиката) и да даде път на по-младите от него. Примера му последваха и неговите заместници Ивайло Калфин и Румен Петков. Вероятно бившият президент най-после е прозрял, че неговото политическо време, което беше през 90-те години на миналия век и в началото на този, вече е изтекло и той трябва да се оттегли заедно с него. За това прозрение сигурно му е помогнала и катастрофалната загуба на кандидата на АБВ на неотдавнашните президентски избори. А също така и оглушителният шамар, който получи преди тях от новоизбрания председател на БСП Корнелия Нинова. Тя е представител на новите поколения и ясно показа на "динозавъра" Първанов, че политика у нас вече няма да се прави чрез интриги и тайни съглашения зад кулисите, а открито – пред очите на хората.
За момчето от пернишкото село Сирищник Георги Първанов може да се каже, че е "щастливото овчарче" в българската политика. Кариерата на с нищо не блестящия редови член на БКП се разви като в приказките – най-вече стечение на обстоятелствата и временната конюнктура му проправиха пътя както към лидерския пост в червената партия, така и към президентското кресло на "Дондуков" 2.
През декември 1989-а историкът Първанов е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) и за първи път става депутат от Кърджали в 37-ото Народно събрание именно като неин представител. Преди това е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към Висшия съвет на БСП. По същото време, на 40-ия партиен конгрес, е избран и за член на Изпълнителното бюро. Дотук кариерата му по нищо не се различава от тази на който и да е партиен функционер, който бавно пълзи нагоре в йерархията. И всъщност принадлежността му към най-висшето партийно ръководство можеше да остане за него най-високият изкачен връх, ако първото самостоятелно управление на социалистите след демократичните промени не беше завършило с пълен крах.
След лавинообразното фалиране на банки и завъртането на страната в спиралата на хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов държавата изпадна в тотална криза, а улиците бяха залети от протести. Виденов хвърли оставка като премиер и лидер на социалистическата партия, посочен лично от Александър Лилов. Висшите й функционери са сериозно изплашени. По традиция в наследницата на БКП при такива кризисни моменти, свързани със силни емоции и разчистване на сметки, на партийния връх се избира невзрачна компромисна фигура, която да не дразни силно нито едно от лобитата и да се опита да успокои страстите. Точно в този момент изгря и звездата на Георги Първанов. Спасяването на партията от пълен разгром е на първо място. Той и Николай Добрев скоростно върнаха полагаемия се мандат за съставяне на второ правителство на БСП, защото градусът на напрежението в държавата и настроенията срещу "червените" са толкова високи, че има риск протестите да прераснат в нещо повече. Положението е на прага да излезе извън контрол и бившите комунисти да бъдат пометени от политическата сцена.
БСП излезе в опозиция за дълго, но през това време нейният ръководител имаше задачата да я съхрани и стабилизира. За да се справи, той изтегли в София видния плевенски функционер Румен Петков и двамата измислиха коалиционна формула, при която уж обединявайки социалдемократическото пространство, БСП се "скри" сред множество реални и измислени малки политически субекти, гравитиращи вляво. Така тя разми собственото си лице, все още отъждествявано с отиващия си комунизъм. Оттук нататък формацията не се явява сама на избори, а в коалиция именно с тези множество леви формирования. Даже името й не фигурира в названието на този съюз – "Коалиция за България".
Постепенно Първанов се огради с верен свой антураж (по-голямата част от който по-късно го последва в АБВ), успя да предотврати разпадането на БСП, съхрани единството й и по-голямата част от нейния електорат. Дори й осигури външен коалиционен партньор за бъдещо управление в лицето на лидера на ДПС Ахмед Доган. Близките отношения бяха скрепени след взаимни посещения на партийните председатели в двете централи – на "Позитано" 20 и на "Стамболийски" 45 А, и запечатани от една червена роза, знаково занесена от Доган в дома на социалистите. Първанов очевидно възприе концепцията на Доган за правене на политика – че това става скрито, на тъмно, далече от очите на медиите и обществото. На него му се услади да влиза в тайни договорки с приятели и врагове, както и да управлява партията си чрез интриги и апаратни игри. Това си поведение Георги Първанов не промени и след влизането си на "Дондуков" 2.
През 2001-ва съдбата отново се усмихна на момчето от Сирищник. Десните са като "разбити авари" след царското цунами на парламентарния вот. Срещу действащия президент Петър Стоянов застана ексвътрешният министър Богомил Бонев, а НДСВ не издигна кандидат за държавен глава. БСП видя шанса си, който не бива да пропуска, но нямаше подходящ претендент за поста. Кандидатурите й на предишни президентски избори се провалиха с гръм и трясък. При това положение нямаше друго решение, освен да се жертва лидерът и лично да влезе в битката. Първанов се кандидатира – като нито той, нито съпратийците му или който и да е друг вярваха в успеха му. Яви се, както се казва, на олимпийския принцип и да спаси честта на партията.
Но чудото стана, след като десните кандидати взаимно си подложиха крак. Георги Първанов стана президент на България. А през 2006-а чудото се повтори – пак поради слаба дясна кандидатура и балотаж с атакиста Волен Сидеров. Така "изненадата" изкара два мандата като държавен глава, които ще се запомнят основно с договорения "Голям шлем" в енергетиката и "бащинството" на Тройната коалиция.
След изборите през 2005-а се разбра, че ситуацията в парламента е патова и коалиционно правителство ще трябва да управлява страната. Но нито БСП, нито НДСВ съумяха да реализират проучвателните мандати. Тогава Първанов връчи третия на приятеля си Ахмед Доган и така вкара ДПС във властта. Президентът упорито и настоятелно бабуваше на раждането на тройната управленска коалиция, станала известна като 3:5:8, с премиер Сергей Станишев. И въпреки че тя първоначално въплъщаваше идеята за социаллибералния модел, който Първанов лансира още като лидер на БСП, коалицията се концентрира основно върху европейската интеграция и приемането на страната в ЕС. Правителството на БСП, НДСВ и ДПС се отклони сериозно от идеята за социаллиберална политика, но държавният глава мълчаливо го покровителстваше и не налагаше вето на законите.
През 2008-а той договори с руския си колега Владимир Путин реализирането на три големи енергийни проекта – петролопровода "Бургас – Александруполис", АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток". И трите в крайна сметка се провалиха, поглъщайки милиарди левове на българския данъкоплатец и докарвайки големи главоболия на няколко кабинета.
Съмнения, че Първанов не разчита на честни разговори и открити взаимоотношения, а на действия зад завесата, предизвика и предсрочното помилване на ромския водач Цветелин Кънчев, който излежаваше ефективна присъда. Твърди се, че Кънчев е получил свободата си в замяна на циганските гласове на президентските избори през 2006-а.
Докато пребиваваше на "Дондуков" 2, името на Първанов беше замесено в няколко скандала, поне два от които са свързани с любимото му хоби лова. Иначе много наблюдатели провиждат задкулисни сделки и в изпращането на бившия главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан, и в уволнението на журналиста Иво Инджев от БТВ.
Георги Първанов показа, че нищо ново не е научил и нищо старо не е забравил веднага след като изтече и вторият му президентски мандат. Той поиска да си върне партията, която беше напуснал през 2001-ва заради конституционните изисквания. Опита се отново чрез интриги, задкулисни договорки и хватки да измести Станишев от лидерския пост, но не успя. След което не се посвени да разцепи БСП, на която дължи цялата си политическа кариера, и да откъсне парчето АБВ. Последваха го хора като Калфин и Петков, които бяха министри или евродепутати пак благодарение на БСП. Целта беше да се обезкръви Столетницата за сметка на проекта, плод на личното его на Първанов. Сметката обаче излезе без кръчмаря заради смяната на поколенията при социалистите и поемането на кормилото от Корнелия Нинова.
През последните десетина години Първанов прекрасно се разбира и с новоизгрялата под крилото на царя звезда Бойко Борисов, въпреки че уж трябва да са политически опоненти. И двамата отбягват да говорят остро един за друг, а понякога си позволяват и хвалби. Да не забравяме, че от ръцете на президента Първанов главният секретар на МВР Борисов получи пагоните на генерал-лейтенант – след активното ходатайство на Доган. В качеството си на държавен глава Първанов не създаваше големи главоболия на първия кабинет на ГЕРБ. Новата му формация АБВ дори влезе в коалиция с тази партия и имаше свой вицепремиер и социален министър в лицето на Калфин във второто правителство на Бойко Борисов. АБВ го напусна и оттегли подкрепата си през май тази година, тъй като Първанов си правеше планове да овладее БСП отвън, след като не можа отвътре. Опита се и да обсеби евентуалната обща кандидатура за президент на левицата – ген. Румен Радев, но срещна решителния отпор на Нинова. С рязко движение тя буквално го изхвърли заедно с аверите му през политическия борд.
