Ако Томас Робърт Малтус беше жив, щеше да изгори прочутото си "Есе за законите на населението". Както е известно, в него той развива тезата си, че ако не се ограничи раждаемостта, човечеството върви към демографска катастрофа. Според Малтус населението на Земята се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му в аритметична. И това ще доведе до катастрофа.
Родната действителност обаче опровергава както Малтус, така и неговия литературен адепт Дан Браун, който в последния си роман "Ад" развива интригата върху темата за увеличението на населението на Земята и екологичната катастрофа, произтичаща от това.
Оказва се, че адът има друго превъплъщение и смисъл. В края на годината се появи информация, че след две години населението на България вече ще е под 7 милиона. В момента българите сме около 7 100 000 души. Статистиката сочи, че раждаемостта у нас пада, а заминалата си 2016-а бележи рекорд по най-малко родени деца, откакто се води такъв отчет. До началото на новата 2017 г. очакванията бяха за около 60 000 бебета, родени в старата година.
Старият рекорд за най-малко родени деца е от 1997 г., когато са били 64 125. За сравнение – през 1950 г. са се появили на бял свят 182 571 бебета.
Очевидно българският бейби-бум от 1950-а е част от общоземлянския, регистриран в годините след Втората световна война. Факт е, че българите днес не се възпроизвеждат. Това може да означава само едно – ние сме в състояние на война. Ние сме в ситуация на възходяща опасност и заплаха за живота ни, които ни карат да бягаме като дявол от тамян от леглото и от мисълта да правим бебета.
Американският психиатър д-р Кристин Тинторър например коментира чувството за опасност и заплаха, която провокира физическа връзка между хората, подобно на примитивния инстинкт за запазване на биологичния вид. Коментарът е направен по повод мини бейби-бумът в САЩ девет месеца след като на 29 октомври 2012 г. ураганът "Санди" вилня над Ню Джърси и източното крайбрежие на щатите. Оказва се, че девет месеца по-късно клиниките по тези места е трябвало да наемат допълнително персонал, за да се справят с наплива на новородени.
Д-р Стивън Морган от медицинския център Jersey Shore обяснява феномена много простичко – по време и след преминаването на урагана хората са били принудени да останат по домовете си и в отсъствието на електричество, телевизия и интернет се отдали на най-древното човешко удоволствие.
Струва си да се изследва нашенският феномен на отказ от възпроизвеждане. Да се твърди, че наличието на електричество (но без съветска власт), телевизия и интернет спъва този процес, е елементарно. Нещо друго ни е хванало за гърлото – или по-скоро за възпроизводителните органи – и стиска много здраво. Пред неговата сила ураганът "Санди" изглежда като невинна шега на природата.
Без да е знаел за съществуването на Малтус и неговите теории, народът мъдро е дефинирал проблема и е посочил разликата между болния и кахърния орган. Много сме кахърни, бе, братя, и затова не се възпроизвеждаме!
И как да не сме кахърни!? Нормално е да мислим за спиралата на живота, а ние се чудим как и кога ще излезем от спиралата на кризите.
Не е кахърен само политическият елит – той се възпроизвежда. Тази прослойка си е самодостатъчна – ние не сме й необходими в някакво друго качество освен като избиратели.
Бедата е, че самите ние сякаш сме си самодостатъчни. Как досега не сме направили поне едно-едничко общо усилие, за да излезем от спиралата на кризите?
В такава ситуация изглежда логичен демографският ни срив. Който го разбере, обикновено вече си е купил еднопосочен билет и е минал през "Терминал-2". През миналата година това са сторили около 28 000 души, сочи статистиката. А на тяхно място са дошли приблизително 25 000, като най-многобройни сред новите българи са сирийците, руснаците и турците.
Очевидно трябва да разтичаме на тях за някакъв прелом в демографската картинка. Нова година, нов късмет, с нови българи. Старите за чеп не ставаме…
