В последните дни на престоя си в Народното събрание залисаните в ударно законотворчество депутати сколасаха да уредят държавата и с един международен скандал. При това го направиха не заради някакъв интерес, включително и задкулисен. А просто от инат и дебелоочие – защото всички, които можаха, включително и журналистите от "Параграф 22", ги предупредиха още преди месеци, че вършат глупости. Но всуе.
Става дума за измененията в закона за конфискация на незаконно придобито имане, приети в навечерието на коледната депутатска ваканция. И за приетата в него нова разпоредба, според която шефовете на териториалните дирекции на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) могат да "изискват от Националния статистически институт да им предоставя информация за годишните финансови отчети на юридическите лица, представляваща статистическа тайна."
С две думи: предвиденото ново правомощие на КОНПИ снема т.нар. статистическа тайна в хода на проверките за доходите и разходите на физически лица и фирми. С аргумента, че така икономическите анализи за проверяваните лица ще станат по-пълни.
Само дето има една "малка" подробност: че това "снемане" на статистическата тайна е недопустимо. Както според нашето законодателство, така и според международните регламенти и стандарти, които сме се задължили да спазваме. Защото "статистическата тайна" е неприкосновена в цял свят – принципът събираните от статистиката данни да се ползват единствено за статистически и за никакви други цели е утвърден в международното право и съществува, откакто съществува самата статистика.
Неприкосновеността на събираната от статистиката информация е гарантирана на първо място в Кодекса на европейската статистическа практика, който очертава основните принципи за работата на статистиката във всички държави от ЕС. Той съдържа 15 задължителни принципа или стандарти, от които никоя държава не се отклонява. Един от тях гласи следното: "Абсолютно са гарантирани личната неприкосновеност на субектите, които предоставят данни (домакинства, предприятия, администрации и други респонденти), поверителността на информацията, която те предоставят, и използването на информацията единствено за статистически цели".
Същият принцип е заложен и в Регламент 223 на ЕС от 2009 г., според който "поверителната информация, която националните и общностните статистически органи събират за изготвянето на европейска статистика, следва да бъде защитавана, за да бъде спечелено и запазено доверието на страните, които отговарят за предоставянето на тази информация". Всъщност, регламентът буквално говори за "забрана за използването за нестатистически цели на придобитите данни". Тук е мястото да кажем, че се създава странна ситуация: регламентът като акт на общностното право стои по-високо от всеки наш закон и се прилага с приоритет. Което значи, че опирайки се на него, статистиците просто ще откажат да предадат поисканата от КОНПИ информация.
На всичко отгоре новата норма в закона за конфискация на имущество противоречи и на нашия Закон за статистиката. Според новия чл.25 "получаваните и събираните при статистическите изследвания индивидуални данни са статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели. Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт". Пак според нашия закон на органите на статистиката е забранено да разгласяват или да предоставят комуто и да било индивидуални статистически данни и дори такива, които "е възможно да бъдат обвързани така, че да се идентифицира определена статистическа единица".
Всичко това се знаеше още докато проектът за изменение в закона все още се обсъждаше в парламентарните комисии – не само от официалното становище, което бе изпратено от НСИ, но и от предупрежденията на куп специалисти, които също подчертаха, че тази нова разпоредба гази закона. Но очевидно депутатите нито са прочели, нито са чули аргументите им. И си приеха изменението, без да мигнат.
Какво ще последва сега ли? Най-вероятно тази норма ще остане поредният "мъртъв" законов текст, който никога няма да се прилага. Защото дори някой местен началник от КОНПИ да се осмели да поиска такава информация, от статистиката просто ще го отсвирят – и то с пълно право.
Междувременно обаче някой може да сезира Европейската комисия и да поиска тя да "озапти" законодателния устрем на родното депутатство. От което освен срам може да дойде и наказателна процедура срещу България.
Да не говорим, че все на някой депутат с дълбоко скрита в джоба диплома на юрист все пак може да му светне знание под шапката и да предизвика производство пред Конституционния съд.
А всичко това лесно можеше да се избегне – стига не само депутатите, но и десетките щатни юристи и нещатните им съветници, на които данъкоплатците плащат щедри възнаграждения, да си бяха на мястото. Но не би.
И преди някой да репликира, че все пак това е закон за отнемане на имущество от престъпници, а на тях така им се пада – трябва да уточним: не е така. Защото според нашия закон такова производство може да се образува и срещу напълно оправдани лица – включително и срещу политически фигури. Дори и срещу тези, които вече са осъдили държавата в Страсбург заради незаконните си обвинения. Но това вече е друга тема…
Какво друго промениха в закона за конфискацията?
Една от важните промени всъщност мина "мимоходом" и почти без да бъде забелязана от публиката – с поправките в закона бе позволено членовете на КОНПИ да бъдат преизбирани и за втори мандат. Досега законът предвиждаше те да стоят на тези постове само по веднъж, за да се гарантира, че няма да се сраснат с жаждата за власт и влияние и ще действат безпристрастно.
Освен това в закона бяха "разчистени" част от престъпленията, за които се предвижда конфискация на имущество без доказан произход. Така например тя няма да се прилага за редовите наркомани, които се преследват само за държане на наркотици. Друг въпрос е, че по този начин присъди получават и куп пласьори – просто защото държането се доказва далеч по-лесно от разпространението, а пък законът предвижда за него до шест години затвор, което не е никак малко.
Превозвачите на незаконно отсечена дървесина, които най-лесно попадат в ръцете на контрольорите заради липсата на марки по трупите, които превозват по пътищата, също ще могат да си отдъхнат. Както и собствениците на малки цехчета за преработка на такава "крадена" дървесина – КОНПИ няма да ги преследва. Освен ако престъпленията им не попаднат в някой от квалифицираните състави на чл. 235 от НК.
Снижен бе и прагът, при който ще се пристъпва към проверка на имуществото при извършено административно нарушение. Занапред такава проверка ще е възможна за нарушение, което би могло да създаде облага в размер на над 100 000 лв. – досега беше 150 000 лева. Към конфискация пък ще се прибягва, ако размерът на установеното незаконното имане надхвърли 150 000 лв., а не както досега – 250 000 лева.
Въведена беше и възможността проверяващите да могат да искат обяснения в хода на проверката – както от проверявания, така и от свързаните с него лица. Както и да се "изискват сведения" – каквото и да значи това – при липсата на конкретизация от кого, какви сведения, в каква връзка. Пада и "застрахователната тайна".
Безспорно най-затрудняващо за проверяваните лица ще бъде да докажат, при това само с документи, произхода на всичките си доходи и имущество (очевидно занапред при даряването на пари в плик по сватбите те ще бъдат придружавани и с разписка).
Другата любопитна промяна в закона предвижда до 10% от отнетото имущество да отиват за материално стимулиране на служителите в КОНПИ и квалификацията им – вероятно основно чрез семинарчета с цел "обмяна на опит".
