Кой знае защо всички политици, без разлика в убеждения и цвят, приеха присърце резултата от референдума, свързан с искането за мажоритарен вот, но неглижираха въпроса за намаляване на партийните субсидии. И докато по първата тема се водеха ожесточени спорове дали промените в изборното законодателство трябва да бъдат в посока на мажоритарно гласуване в два тура или да се върви към смесена избирателна система, тихомълком в бюджета за 2017-а беше прието държавната помощ за политическите формации да си остане същата – по 11 лв. на действителен глас. Което, меко казано, е нахално, защото толкова голяма партийна субсидия няма в друга държава в Европа. Неслучайно социалните мрежи по празниците бяха изпъстрени с призиви да се гласува за по-голям бюджет за децата в неравностойно положение, а за партиите да се пускат дарителски SMS-и.
В този контекст депутати от Реформаторския блок поведоха битка след трагедията в Хитрино за намаляване на ненормално големите политически субсидии. Те внесоха в парламента промени в Закона за политическите партии и ще настояват те да бъдат разгледани още в първите дни на новата пленарна сесия. Предлага се въвеждане на регресивна скала за намаляване на партийните субсидии от 11 лв. до 11 стотинки на глас.
Народните представители, основно от Движение "България на гражданите", се обявяват и за по-строги условия за харченето на субсидиите – Министерството на финансите да задържа 20% от тези пари и да ги дава само за избори. Справедливо е искането партиите да нямат право да придобиват недвижимо имущество с пари от бюджетното си финансиране, а разходите им да се представят в Сметната палата за по-добър контрол.
Вносителите са убедени, че с приемането на законопроекта ще бъдат спестени над 6 500 000 лв. годишно, сравнявайки резултатите от последните парламентарни избори през 2014 година. Под проекта са се подписали Димитър Танев, Найден Зеленогорски, Антони Тренчев, Димитър Делчев, Настимир Ананиев от ДБГ и други от групата на Реформаторския блок.
Ако тези изменения бъдат гласувани, ще се въведе регресивна скала за един получен глас, с праг от 150 000 гласа нагоре, колкото са нужни за влизане в парламента. Според нея, на всеки 100 хил. гласа "стъпка" субсидията ще се намалява с 10%, съответно от 10, 9, 8 и т.н лева на глас, а за над 1 млн. гласа на партиите ще се плащат само по 11 стотинки, което е по-малко от гласуваното на референдума намаляване – само за 1 лев.
В мотивите на депутатите от Блока се посочва, че въпреки намаляването на субсидиите от 12 на 11 лв. на глас (което стана през 2013-а), 72% от участниците в референдума, или 2 516 791 души, са гласували "за" многократно по-голямо намаление и е правилно да се отговори на очакванията на обществото. В същото време субсидията трябва да е достатъчна, за да разполагат партиите със средства за дейността им, но не и средствата да се държат в банки за лихви или за придобиване на имущество, категорични са Реформаторите.
С измененията се предвиждат още и по-строг ред за харчене и отчитане на държавните субсидии от партиите. Въвеждат се нови текстове, според които политическите формации не могат да придобиват недвижимо имущество със средства от държавната субсидия, а също така заедно с годишните си финансови отчети те ще трябва да предоставят пред Сметната палата и справка за разходите за работна заплата на партийния апарат, закупуването на материали, консумативи и резервни части, наеми, сметки за енергия, вода и телефон, командировъчни, средства за организация на събития, за извършени ремонти и получени консултантски, социологически и медийни услуги, както и за направени дарения.
Важна промяна е, че се предвижда остатъкът от 20% от субсидията да се задържа от Министерството на финансите и да се изплаща в пълен размер – независимо от годината, в която е натрупан, до три дни след датата на обявяване на деня на следващите избори.
От Реформаторския блок се аргументират, че тъй като партиите разходват най-много средства по време на предизборната кампания – за медийни пакети, за организация на събития, наем на зали, транспортни разходи и др., то е целесъобразно част от отпускания от държавата ресурс да им се изплаща именно в този момент. Така и ще се обезпечи финансирането на предизборната кампания и ще се спре практиката големите партии да влагат държавната си помощ по депозити в търговски банки.
Вносителите подчертават като слабост на сегашната нормативна уредба партиите да водят публичен регистър на дарения, договори с рекламни и социологически агенции, притежавани имоти и сделки с имоти на стойност над 1000 лв., но да няма изискване за публикуване на подробна справка на разходите им. Във финансовите отчети на формациите, които се проверяват от Сметната палата, също не се съдържа аналитична разбивка на направените разходи. Харчовете се вписват окрупнени и няма как да стане ясно за какво точно са отишли, затова, според депутатите, законопроектът дава решение и за по-голяма прозрачност на разходите на партиите, и за повишаване доверието на обществото в тях.
"Предложението за намаляване на партийните субсидии чрез регресивна скала е едно от първите предложения, които ние от Реформаторския блок внесохме още през 2015 г., когато влязохме в парламента. За съжаление то бе отхвърлено два пъти в пленарната зала, защото очевидно само Реформаторският блок е готов да прояви политическа воля в унисон с нагласата на обществото. Сега смятаме, че покрай референдума се генерират достатъчно енергия и обществено желание да бъде намалена партийната субсидия и ние отново го внасяме", обясни активността на групата най-младият реформатор Антони Тренчев. По думите му крайният резултат, който се постига с тази скала, е, че колкото повече гласове имат партиите, толкова по-малка субсидия на глас ще получават – и така най-много ще се редуцират парите на най-големите партии като ГЕРБ. Според Тренчев да се приеме предложението на Реформаторския блок не е въпрос на време, а на политическа воля.
Заместник-председателят на ДБГ депутатът Настимир Ананиев също смята, че има достатъчно време това Народно събрание да гласува регресивната скала, която се предлага като по-справедлив модел на издръжка на партиите и начин субсидиите да се намалят, както искат хората. Той уточни, че пак ще падне почти наполовина сумата за издръжка на политическите субекти от бюджета. Таванът на държавната помощ за най-големите формации пък няма да е 12 млн., колкото вземат сега, а до 4 милиона. По думите му, чрез регресивната скала пропорционално ще се намалят субсидиите и на големите, и на по-малките партии, а ефектът ще е, че се удовлетворяват очакванията на гражданите от референдума.
