На българския пазар са лицензирани да работят двадесет и две банки и още пет клона на чуждестранни кредитни институции. Но колкото и невероятно да звучи за широката публика, услугите си на нашия пазар могат да предлагат около 260 кредитни институции. Това става ясно от списъка, публикуван от БНБ на 5 януари 2017-а. Той включва всички банки, лицензирани в някоя от държавите на европейското икономическо пространство (ЕИП), които имат право да въртят бизнес във всяка от тях по линия на така наречената паспортизация. Тя предвижда, че ако банката е получила лиценз в Германия или Австрия например, тя може да предлага услугите си както в България, така и във всички останали държави от ЕС, без да е нужно да получава допълнителни лицензи от съответните надзорни органи. Точно това е една от причините много американски, японски, китайски, руски и други кредитни институции да поддържат свои дъщерни поделения в Лондон. Хем се намират в най-големия финансов център в Европа, хем са лицензирани в държава член на ЕС, което им позволява да работят почти навсякъде на този континент. Това впрочем от гледна точка на международните финанси е и един от най-големите проблеми около предстоящото излизане на Великобритания от ЕС. Огромно количество чуждестранни банки ще трябва да пререгистрират дружествата си от Лондон в други финансови центрове, които все пак са в държави от ЕС – Франкфурт, Париж, Дъблин, Люксембург, Виена.
Услугите на банките, които по линия на паспортизацията въртят бизнес у нас, не са познати за широкия потребител в България. Те всъщност не са и предназначени за него. Тези банки не се интересуват от депозанти със спестявания от пет-шест хиляди евро и не предлагат потребителски и ипотечни кредити или финансиране за малки и средни предприятия. В техния прицел са големите пари. Те предлагат управление на активи за клиенти, които могат да вложат в такава инвестиция шестцифрени суми в евро и в долари, извършване на финансови операции за милиони, от които имат нужда големите компании, обслужване на облигационни емисии за над 100 млн. евро или долари, покупко-продажба на ценни книжа и опции върху тях. Такива услуги са достъпни само за големите български дружества – най-вече от фармацевтичния, енергийния, телекомуникационния и нефтопреработвателния сектор. И тези дружества се възползват от тези предоставени им възможности. Богатите българи – тези, които разполагат с големи свободни средства, могат спокойно да се обадят в офисите на посочените в списъка на БНБ над 260 банки и да се възползват от техните инвестиционни пакети. За масовата публика обаче тази сфера от банковия бизнес ще си остане недостъпна и непозната.
