Ако в царска България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през тази учебна година училищата у нас са 2456. За 14 години са закрити близо 1000 училища, а само за 2016 г. са закрити 27. Това се казва в позиция от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" за проверките на институциите в училищата, свързани с отпадането на учениците и с отсъствията им.
"След Освобождението на България и особено след 1880 г. е имало национална кампания за възраждане на българското образование и училище, като са били построени и открити училища с работещи и активни настоятелства в почти всяко българско село. Може би времето на просветителството вече е свършило и сега е наложително да се дефинира нова образователна стратегия за постигане на качествено съвременно образование. Ако тя кореспондира със закриване на училища и организиране на училищната дейност само в "мега" училища от 700 до 2500 ученици, то сме на правилния път и можем да продължим да закриваме училища", се казва в позицията.
Според синдиката в училището в Хераково, където избухна скандал, когато проверка показа, че в час е само един ученик, се наблюдават два основни порока на българската просвета.
"Първият е недъгавият делегиран бюджет, който не се интересува от нуждите на децата във всичките 2456 училища и 2000-те детски градини в страната, а дава финансов стандарт на брой деца, без да е съобразен с необходимия за нормален образователен процес брой на учителите, с паралелките и с осигуряване на равен шанс за децата и учениците. Вторият порок е по-стар и по-страшен – това е проблемът с прибиране и задържане на учениците в училище и определяне на реалния възможен лимит на отсъствия за учениците. Истината е, че и старият и новият образователен закон с хилядите страници нормативна база, не дават отговор на този важен проблем – как да задържим учениците-роми в училище, без учители и директори, да нарушават правилата", се посочва в съобщението.
Синдикатът на МОН и на парламента да има промяна във философията на делегирания бюджет и финансиране на база на национална стратегия за това дали да има училище в съответното населено място, а не на база делегиран бюджет и на брой ученици.
