Имаше навремето популярен хит на Майкъл Джексън с това заглавие. Колапсът на базисни жизнеподдържащи дейности се превръща в зловещ символ на цялото ни общество. Общество, все по-смъртоносно задушавано от отломките на абдикиращата от отговорностите си българска държава. Събитията, случващи се през последния месец, показаха не просто тежки дефицити на управленска воля, компетентност и координация между институциите. Истината е много по-страшна –
"нашата" държава проявява пълно безразличие
към живота и здравето на своите граждани.
Държавата обаче – както добре знаем – е абстрактно понятие. Действията й, респективно нейното безучастие и нехайство, се олицетворяват от конкретни държавни институции, представени от ръководители и други "отговорни" служители. Именно те през последните дни вкупом ни уверяват, че липсата на адекватни действия всъщност е съвсем нормално състояние, че бездействайки или действайки неадекватно, институциите "са действали правилно". Също толкова естествено било в подобни ситуации гражданите да се оправят сами, да не пътуват с автомобил, да не ползват обществения транспорт, да не вървят по улиците, да не се топлят, да не се къпят. Тоест, да седят кротко в мрак и студ и благородно да завиждат на събратята си, които виждат призрака на бялата смърт, заровени в преспите по прехвалените магистрали.
Всъщност държавните институции и техните ръководители през последния месец не бездействаха. Те енергично и нахално заблуждаваха обществеността, за да оправдаят некомпетентността, безхаберието и користта си. Последното е особено важно, защото у нас сред основните причини за всяко бедствие е крупна далавера със задължителното участие на облечени във власт "слуги на народа". Ето списъкът на основните лъжи и манипулации.
Първо, премиерът, министри и висши чиновници един през друг се оплакваха, че сме били връхлетени от
незапомнена "природна стихия"
Енциклопедист №1 на републиката, министър-председателят в оставка Бойко Борисов дори обяви, че подобна снежна стихия "не е имало от 70-80 години". Веднага бе опроверган от мнозина специалисти, а бившият секретар на Съвета за сигурност ген. Румен Миланов припомни ситуацията през 80-те, когато напълно затрупаните в преспите на Петолъчката тирове били търсени с шишове.
Самото твърдение, че през януари по нашите географски ширини снежна покривка от 40-50 см и температури около 15 градуса под нулата представляват стихийно бедствие, е смехотворно. Това са нормални зимни условия, които затрудняват всекидневието, но не би трябвало да го парализират. Преди известно време висш финландски държавен служител на въпрос за "зимната стихия" деликатно обясни, че за тях 20 градуса студ и два метра сняг са привични условия през шестте зимни месеца от годината, които никого не могат да "изненадат". Просто всеки знае какво е необходимо да прави и го прави, без да се оправдава с природата или с някой друг.
Отделен е въпросът с
преспите и навяванията по магистралите
и първокласните пътища. В този случай съзнателното пренебрегване на елементарни изисквания още при строежа на пътните артерии и при определянето на правилата за поддръжката води до неизбежни проблеми. Висш чиновник от пътната агенция се опита да обясни липсата на залесителни пояси с частната собственост на прилежащите терени, но е ясно, че причината е другаде – в ненаситната алчност и в обвързаността на отговорните органи с интересите на субекти, които искат да смучат до безкрайност от обществото, без да дават почти нищо в замяна.
Ако в България почти всяко природно явление – дъжд, сняг, силен вятър, засушаване и др. – поражда бедствие и блокира нормалния ход на всекидневието на милиони хора, това означава, че източник на кризите е самата държава, начинът, по който тя е устроена, ръководена и координирана.
Втората упорито повтаряна лъжа бе, че за борбата с природната стихия
"не достигат ресурси"
Истината е точно обратната – у нас неизброими държавни ведомства, уж отговорни за превенцията и преодоляването на последиците от бедствията, в съдружие с определени частни фирми, гълтат огромни средства и ги "усвояват", само че ефектът е повече от скромен, да не кажем обратен. Всяко следващо правителство чупи рекорда на предишното – държавата харчи все повече пари за все по-мизерни резултати от гледна точка на осигуряването на нормални условия за функциониране на обществото. Според данни на Агенция "Пътна инфраструктура" средствата, платени само от нея за снегопочистване на националната пътна мрежа, са се удвоили за периода 2007-2016-а, въпреки че през половината от тези години почти не валя сняг.
За сравнение, за същия период Финландия (страна, 65% от чиято територия е заета от гори, 10% – от естествени водни площи, а 25% е в Полярния кръг) е изразходвала средногодишно за превенция и преодоляване на природни бедствия горе-долу същите средства като България, но по всеобща оценка е една от държавите с най-добра защитеност на населението и най-добре поддържана публична инфраструктура. Разликата е, че у нас, за разлика от Финландия, броят на отговорните институции е обратнопропорционален на реално свършената работа.
Освен всичко казано
трябва да отчетем още едно важно обстоятелство. Каквото и да твърдят от правителството, страната ни, слава Богу, още не е била сполетяна от истинско, мащабно бедствие. Засега.
