Все по-често напоследък хората искат да купуват български стоки и навярно мнозина си мислят, че постъпват точно така, когато избират луканки, суджуци и салами на нашенски производители. Само че малцина знаят колко от вложеното месо в колбасите е българско и колко идва от внос.
Според управителя и собственик на фирма “Тандем” Кирил Вътев почти всичкото месо от българските кланици се продава в суров охладен вид в магазините, докато суровината за варено-пушените и сушени мезета се внася. Причината е, че у нас няма достатъчно голямо производство. Докато в най-голямата българска кланица се колят по 300 прасета на ден, в сръбски или унгарски предприятия обработват до 600 животни на час. Според Вътев дори всички български кланици да се обединят пак трудно ще подсигурят необходимите му количества, за да работи нормално. А на пазара не е само той.
Но проблемът с липсата на прясно месо у нас е само едната страна на медала. Според Вътев България има потенциал да стане оазис за производство на биохрани, но липсва политическа воля за това. Производителите са готови да се насочат към този сегмент, който регистрира най-големи ръстове в търсенето, но административните пречки и законовата рамка не позволяват това да се случи.
Показателно за интереса на клиентите към биопродуктите е и решението на търговската верига Billa да пусне в търговските си обекти нова биомарка – Alnatura. Под това наименование ще се предлагат над 200 хранителни продукта, но засега нито един от тях няма да бъде дело на българска фирма. Основно стоките ще идват от Германия, където означението "био" не е само рекламен трик. "Мога да пожелая на нашите български партньори да успеят да се включат в тази марка“, заяви управителят на Billa България Бойко Сачански.
