Дни преди да бъде разпуснато сегашното Народно събрание мнозинството депутати одобриха още един милиард лева за програмата за саниране на жилищата. Решението бе важно и неотложно, тъй като се очаква да им донесе солидна електорална подкрепа на предсрочните парламентарни избори. Та по този повод имаме няколко важни питания.
На първо място: Безплатно ли е санирането, както го рекламират политиците?
Все пак тези пари трябва да дойдат отнякъде, нали? Защото в случая не могат да се ползват еврофондове, макар някои хора да си мислят, че панелките им се обновяват именно с пари от ЕС. Простата истина е, че така нареченото безплатно саниране се извършва единствено с пари от бюджета. А че за целта правителството взема държавно гарантирани кредити е съвсем отделна тема.
С други думи, всички ние като данъкоплатци плащаме, за да може една част от обществото да си обнови "безплатно" домовете. Казано по друг начин – за благото на едни работим всички. Защото, тези, които са взели кредит, за да си купят апартамент в нов блок, не могат да получат нищо от държавната благодат. Ако им прокапе покривът, ще трябва да си го оправят сами. В същото време, лежейки по гръб, живеещите в панелки ще получат изцяло нов покрив. Е, вярно, после ще се чувстват някак задължени да гласуват за благодетелите си, но с това се изчерпва моралният им ангажимент.
Наслушахме се през последните години как и в други държави имало такива програми. В Чехия, да речем, били много доволни от санирането. Да, ама не се казва, че там програмата бе коренно различна. Първо, финансирането й не дойде от държавния бюджет или чрез външни заеми, а от продажбата на квоти въглеродни емисии (CO2). Докато у нас приходите от реализацията на тези емисии, равняващи се на стотици милиони евро, се наливат в НЕК, за да пълнят зейналите финансови дупки. На всичко отгоре програмата в Чехия никога не е покривала изцяло разходите за саниране. Там е имало самоучастие на гражданите – средно около 50 процента. А когато хората плащат от джоба си, отношението е съвсем различно от това, когато получават нещо наготово, без да си мръднат пръста.
Друга разлика е, че в Чехия правителството фиксира определени цени за квадратен метър, което не позволи на фирмите изпълнители да раздуват сметките и да правят лесни печалби. В България фиксирани цени няма, провеждат се някакви търгове и уж печели този, който е предложил най-изгодната цена. Само че с всеки нов проект тя е все по-висока и по-висока.
Смисленият въпрос в случая е за какво друго можеше да се използват милиардите, насочени към санирането?
Управляващите непрестанно обясняват как липсвали 250 млн. лв., за да се повишат заплатите на учителите. По същия начин стоят нещата и с възнагражденията на медицинските работници. Едва 20 млн. лв. не достигат за увеличение на парите, които взимат специалистите в училищното и детското здравеопазване. А в спешната помощ чакат само още 27 млн. лева. Нищо пари на фона на милиардите. Въпрос на преразпределение.
Гротескно е положението с Фонда за лечението на деца в чужбина, за който се заделят едва около 10 млн. лв. годишно, при това с непрестанни скандали. И какво пречи тази сума да се удвои или утрои? Ами нямало пари! Е, как да има, когато са отишли за саниране. Друго си е цели блокове, събрали по едно село в себе си, да гласуват за ГЕРБ. Ефект се търси тук. И той няма да дойде от родителите на болните дечица. Звучи цинично нали? Но такова е партийното мислене.
Изглежда, най-печеливши от държавната щедрост са строителните фирми, които си взеха парите. Въпреки че през последния месец много от собствениците на обновени жилища се оплакаха, че новите изолации и дограми протичат, че се получава мухъл, но най-вече че сметките за отопление не са спаднали с обещаните 30-50 процента.
