Когато държавата се превърне в пирамида

Владислав Горанов

Десетки хиляди българи вече възприемат държавата като поредната финансова пирамида, която просто ги обра. В случая – с прословутите "лихвоточки", които останаха "в наследство" от времето на социализма. Други 55 000 души все още чакат и имат надежда, че някой ден, ако са живи, ще си получат смешните и жалки обезщетения, стопени от близо 30-годишна инфлация. Но дали ще дочакат?

Малцина си спомнят, че лихвоточките всъщност се трупаха върху дългогодишните жилищно-спестовни влогове на гражданите. Някога хора внасяха парите си в държавната ДСК, държавата ги "въртеше",  докато те чакаха да им дойде редът за жилище и като обезщетение за това им беше измислила лихвоточките.

След 1990 г. този вид "спестяване" беше преустановено. Вместо него се появи Законът за уреждане на правата на гражданите, които дотогава имаха такива жилищно-спестовни влогове. По онова време това бяха повече от 315 000 души.

Заедно със закона обаче дойдоха и условията, които пак държавата постави пред хората, за да им плати обезщетенията от натрупаната лихва. Те трябва да не са прехвърляли имоти след 1981 г., да нямат на свое име жилище на цена над 60 000 лв. (това е сумата в сегашната редакция на закона – преди години тя беше 40 000 лева). Освен това от тях се искаше да нямат други налични парични средства във влогове, в акции, като дивиденти, произведения на изкуството, моторни превозни средства, селскостопански земи и други от този род. Това бе отменено впоследствие от Конституционния съд като нарушаващо основния закон в държавата. А за капак ощетените трябваше неколкократно да се вписват в различни списъци и постоянно да препотвърждават, че си искат парите от държавата – който изпуснеше поредния срок, в който трябваше да стори това – просто изгаряше.

На всичко отгоре държавата сложи още едно ограничение: въведен бе и краен срок, в който гражданите трябваше да са започнали строителство. И той бе променян през годините – последно беше "закован" на 30 ноември 2016 година. Той вече изтече. В масовия случай тези хора просто нямаше как да започнат строителство – просто нямаха пари за това. Но на никого не му мигна окото пред факта, че в последните години икономиката изпадна в дълбока криза и че става дума за хора с нищожни финансови възможности – от онези същите, които преди няколко зими заплашваха да се запалят на площада, защото не можеха да си платят дори сметките за ток.

Заради всичките тези условия, срокове и ограничения обаче от списъка на кредиторите, на които държавата дължеше пари срещу лихвоточките, "отпаднаха" повече от 100 000 души. Всички те бяха кредитори на държавата и тя на практика се "отърва" от тях съвсем по закон. На други стотина хиляди хазната все пак плати, но мижавите 8 стотинки на лихвоточка – пари, които някога може би и да са стигали за покупка на жилище, но днес са малко дори да го боядиса човек. Но все пак плати нещо, макар и с куп кандърми и след още четири-пет години чакане, защото парите от бюджета никога не бяха достатъчно.

Така останаха още 55 000 българи, които все още чакат компенсация. Те отговарят на всички условия на закона. Само че точно те могат да "изгорят", при това окончателно. Заради още един срок, заложен в кърпения многократно закон за обезщетяването им: 31 декември 2019 година. Това е крайният срок, в който държавата е решила, че трябва да се е разплатила и да е приключила съвсем окончателно със срамния проблем с лихвоточките.

Звучи добре, но парите, които отпуска бюджетът за това разплащане (средно по десетина милиона годишно), така и не стигат доникъде. И въпросът, който основателно поставят хората, е: какво ще стане, ако дойде 31 декември 2019 г., а те все още чакат благоволението на държавата да си плати задълженията към тях…

Още през лятото депутати попитаха за това финансовия министър Владислав Горанов. А той бодряшки отчете: "Съществуващите задължения – по последните данни, с които разполагам, са в размер на около 74 млн. общо. Според уверенията на ръководителя на Националния компенсационен жилищен фонд те биха могли да бъдат покрити до края на периода, в който гражданите имат право да се възползват от тези плащания. Но трябва да потърсим възможност за наваксване на темпото, тъй като до 2019 г. остават само три бюджетни години, през които – ако се запази сегашното темпо, няма да се даде възможност за посрещането на всички права…"

Горанов така и не обясни защо държавата не спазва собствения си закон, през чиито иглени уши иначе прекарва  всички граждани, на които дължи пари. Защото в него изрично е предвидено в този специален фонд да влизат 50 на сто от постъпленията от продажби на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт – т.е. конфискуваните имущества с присъди и решения на съдилищата, включително и по дела на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Само че по всички тези параграфи, решения и присъди за изплащането на лихвоточките не се заделя и лев. Защото вместо да бъдат продадени на търг, в конфискуваните сгради просто се настаняват държавни чиновници, а така пари във фонда не влизат.  И това е факт, който министърът въобще не отрича. Но продължава да разчита да "навакса" главно с парите от данъците на същите тези хора, които всъщност ще трябва да обезщети.

Междувременно девет депутати от Реформаторския блок предложиха промени в закона, които да развържат възела. Те настояха лихвоточките да могат да се наследяват, а срокът, в който гражданите трябва да са започнали да строят или да са купили имот, да бъде удължен до ноември 2018 година. Освен това в проектозакона, внесен от тази група, се предлагаше крайният срок, в който държавата трябва да се издължи (31 декември 2019 г.), да отпадне съвсем, за да може тя да се разплати с всички. И най-важното: да се даде възможност на хората да могат със същите тези лихвоточки да погасяват данъци и такси – предложение, което изглежда повече от справедливо в тази ситуация.

Но какво се случи? Законът мина на първо четене през ноември. И после изчезна в някое бездънно чекмедже. А междувременно страната изпадна в политическа криза. И сякаш всички (за пореден път) забравиха за лихвоточките. Допреди няколко дни, когато омбудсманът Мая Манолова за пореден път писа писмо до Цецка Цачева. С молба този закон да бъде изваден от чекмеджетата и приет в малкото време, оставащо до разпускането на сегашния парламент – за да не загубят хората завинаги правата си.

Депутатите не чуха. А с целия си гьонсуратлък само след седмица ще хукнат да обикалят по села и паланки и да обясняват на същите тези хорица с лихвоточките как трябва на всяка цена да гласуват за тях.

Но истината е, че държавата вече се подигра с десетки хиляди свои граждани. За които "лихвоточка" е поредната "мръсна" или поне изпразнена от съдържание дума в речника на политиците. Като "демокрация", "справедливост" и "политическа отговорност".

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст