Преговорите в казахстанската столица Астана между представителите на сирийското правителство и въоръжената опозиция не доведоха до сензационни резултати, но такива не се и очакваха. Тяхната цел бе друга – да легитимират тези, под чиято егида се извършваха – Русия, Турция и Иран, като незаобиколими фактори при урегулирането на сирийската криза. Успехът им бе скромен, тъй като представителите на враждуващите страни така и не поставиха подписите си под общ заключителен документ. Още преди началото на срещата проличаха сериозни пукнатини между съорганизаторите й.
Световните медии обърнаха внимание на възникналите между Русия и Иран разногласия за присъствието на американците в Астана. Иран бе категорично против, а Русия покани представител на Държавния департамент да се включи. Причините Техеран да е против са повече от една. Иранските власти са силно разтревожени от крайно негативното отношение на новия американски президент Доналд Тръмп към иранското ядрено споразумение, постигнато при администрацията на Барак Обама. Макар че не е в прерогативите на Тръмп да отмени сделката, сключена под егидата на ООН, той може да наложи на Иран едностранни санкции, които да нанесат тежък удар на все още невъзстановилата се негова икономика.
Не са за пренебрегване и категорично произраелските позиции на новия американски държавен глава. Докато при Обама отношенията между Вашингтон и Тел Авив стигнаха най-ниското си ниво в цялата история на двете държави, Тръмп обеща възраждане на приятелството с Израел, традиционно смятан от Иран за неприятелска страна, яростно противопоставяла се на ядреното споразумение.
Отношението на Турция – третия организатор на преговорите, към американското представителство в Астана също бе повлияно от промяната във Вашингтон. Подобно на Русия и Израел Турция също изживя най-ниската точка на отношенията си със Съединените щати по време на президента Обама. Причините за охлаждането са много, но най-главните бяха недоволството на Анкара от отказа на Вашингтон да екстрадира духовника Фетхуллах Гюлен, сочен за организатор на неуспешния преврат от юли миналата година, както и системната помощ, оказвана от САЩ на кюрдските сили в Сирия. Затова влизането на Доналд Тръмп в Белия дом бе посрещнато с големи надежди в южната ни съседка. Още преди встъпването му в длъжност външният министър Мевлют Чавушоглу изрази увереност, че той няма да направи грешките на предшественика си в отношенията с Турция. Чавушоглу изреди конкретно и турските очаквания: спиране на подкрепата за кюрдите и екстрадиране на Гюлен.
Засега изглежда, че екипът на Тръмп ще е по-благосклонен към Анкара от този на Обама. Още в края на миналата година Майкъл Флин, бъдещият съветник за националната сигурност на новия президент, отбеляза, че Америка трябва да приоритизира отношенията си с Турция и да й предаде "организатора на конспирации" Гюлен.
Така или иначе, в триъгълника Москва – Анкара – Техеран се появиха пукнатини. По-точно Русия смени основния си партньор. Докато след формирането на "оста" близостта на Москва и Техеран се обуславяше от общата им подкрепа за Башар Асад, а Турция бе на "отсрещната" страна с помощта си за бунтовниците, сега Москва и Анкара демонстрират все по-голямо сближаване, докато Иран изпада в изолация.
Самата Турция демонстрира новите си приоритети в навечерието на преговорите в Астана, когато вицепремиерът Мехмет Шимшек заяви, че страната му повече не може да настоява за разрешаване на конфликта в Сирия без участието на президента й Башар Асад, тъй като ситуацията се е променила драматично. Още по-голямо потвърждение на руско-турското сближение се получи преди това, когато Русия подкрепи с военната си авиация настъплението на турските сили към Ал Баб – един от много редките случаи в историята, когато традиционните врагове са воювали рамо до рамо. По този начин Москва демонстрира, че приема за легитимна турската операция "Ефратски щит" в Северна Сирия.
Въпросът с представителството на САЩ на преговорите в Астана в крайна сметка бе решен с присъствието на американския посланик в Казахстан Джордж Крол – дипломат с голям опит в постсъветското пространство. Статутът му, както и този на пратеника на ООН за Сирия Стафан де Мистура, бе на наблюдаващ. Решението на новото американско ръководство да не се изпраща човек на по-високо ниво може да означава, че засега то се дистанцира от прекалено активното ангажиране в сирийския мирен процес. Същевременно самото присъствие на негов представител е дипломатическа победа за Русия. Както свидетелства американският експерт и бивш дипломат Майкъл Кофман пред "Ал Монитор", руският посланик във Вашингтон е изпратил покана до Майкъл Флин новата администрация да изпрати човек в Астана в същия ден, в който Обама експулсира 35 руски дипломати заради хакерските атаки. Целта й е била да бъде натрит носът на отиващата си администрация, така че за Москва не е имало никакво значение кого ще изпрати Тръмп. По думите на Кофман, "ако ще да е и разсилният на Белия дом".
