Министрите на Бойко ни взеха за мезе

Министерски съвет Ивайло Московски

С големи надежди за промени бе натоварено отишлото си второ правителство на кабинета ГЕРБ, накичено с етикета "Реформаторско". Огромна част от тях бяха в икономическата област, където са съсредоточени най-много ресурси, а респективно и интересите и сблъсъците на лобитата са най-големи. Вярно е, че някои неща бяха свършени. Но болшинството от обещанията на министрите с икономически ресори останаха без покритие. Така най-важните от тях ще останат да тежат на плещите не само на служебното правителство, а и на следващия избран кабинет, в каквато и политическа конфигурация да е той.  

 

Божидар Лукарски, бивш министър на икономиката

1.Специална подкрепа за малкия бизнес

Първото обещание, което даде Божидар Лукарски след спорното му назначаване за министър на икономиката, бе, че ще насърчи развитието на малките и средните предприятия, в изпълнение на ангажиментите на Реформаторския блок, а и на новия кабинет. "У нас средният живот на една семейна фирма е три години, докато в Германия и Великобритания това е гръбнакът на икономиката", коментира Лукарски след влизането си във властта. Според тогавашните му думи до месец трябваше да бъде разработена и представена програма за развитие на малкия и средния бизнес. Оттогава идеята съвсем изчезна и дори не чухме Лукарски да я споменава втори път. 

2. Няма едни и същи фирми да печелят европроекти

Също в първите дни от мандата на предишното управление бе обявено, че икономическото министерство започва борба с концентрацията на спечелени европейски проекти в определен кръг от фирми. "Не може някои българските бизнесмени да разчитат само на европейски грантове и няма как едни и същи фирми да се възползват от това финансиране", изпъчи се министър Лукарски. И наистина – бе въведено правило бизнесът, получавал пари от Европа при предишната оперативна програма "Конкурентноспособност", да взима по-малко точки за одобрение, за да няма предимство пред новите играчи. В действителност обаче тази мярка не изигра очакваната роля. Обяснението е просто – неуспелите да вземат пари от еврофондовете през периода 2007-2014 въобще не пробват отново, а тези, които имат одобрени проекти, стават още по-напористи в кандидатстването.  

3. Агенцията за инвестиции с офис в Пловдив

През януари 2015-а, когато още свикваше с министерското кресло, лидерът на СДС Божидар Лукарски охотно обеща да разкрие офис на Българската агенция за инвестициите в Пловдив. В града под тепетата трябваше да има и подразделение на Изпълнителната агенция за развитие на малките и средните предприятия, така че да се работи директно с множеството инвеститори в икономическите зони в региона. Само че елементарното на пръв поглед начинание така и не бе изпълнено в следващите две години, поради което днес цялата армия от чиновници, които следва да съдействат на бизнеса, е концентрирана в София.

4. "Ауди" иска да строи завод у нас

Мантрата как големи западни концерни искат да правят свои заводи у нас бе една от най-повтаряните през последните двайсет и четири месеца. Действително, толкова много нови предприятия не са откривани в България от 89-а насам. Но редица от най-гръмките обещания на икономическото ведомство заглъхнаха като ехо. Няколко месеца след като стана министър, Лукарски оповести, че има проявен интерес за инвестиции в индустриални зони в Северозападна България. По думите му немска фирма от месопреработвателната промишленост искала да вложи пари в свободната зона на Видин, а от "Ауди" проучвали възможностите за изграждане на производствени мощности за компоненти и резервни части за леки и тежкотоварни автомобили. Историята с "Ауди" бе повторена и в началото на 2016-а, но към днешна дата няма дори данни да се водят преговори в тази насока.

Подобна е донякъде историята и с пакистанския инвеститор, тръгнал да разкрива хиляди работни места в завод за текстил край Кнежа чрез дружеството "Аванстар България". Фиксирано бе и вложението – 28 млн. евро, но изведнъж се разбра, че такава инвестиция няма да има. Пред сайта economy.bg представителят на фирмата Вакас Малик обясни, че не е получил сериозен отговор от българските власти и затова се оттегля. Всъщност поради същата причина френската компания "Малтери Суфле България", която смяташе да построи завод за производство на малц в района на плевенската жп гара, е на път да си тръгне от страната. Оказа се, че пътят до терена на инвеститора е разбит и нито местната, нито централната власт иска да го оправи. 

Все още се чакат и обещаните заводи на "Фолксваген" и "Джонсън контролс". Не идва и енигматичният инвеститор, за когото се каза, че ще вложи 30 млн. евро в ново предприятие между Хасково и Димитровград.

 

Теменужка Петкова, бивш министър на енергетиката

1. Пълното либерализиране на енергийния пазар

През 2015-а Петкова заяви, че до октомври (същата година), съгласно сключения договор, Световната банка трябва да представи доклад за модела за либерализирането на електроенергийния пазар у нас, така че и битовите потребители да могат да си избират доставчик на ток. Петкова обеща също така въпросният документ да бъде обсъден с всички заинтересовани страни. "Идеята е – каза тя – да се избере модел на либерализиран пазар, който да бъде най-адекватен за нашите условия и специфичната среда в България. Модел, който да е съобразен с европейското законодателство и да ползва българските граждани и българския бизнес". Повече от две години след това обещание окончателният вариант на въпросния доклад още не е придобил публичност, макар да се говори, че отдавна е готов. Пълната либерализация също чака. 

2. Модернизацията на хранилището в Чирен

"Благодарение на обектите, по които "Булгартрансгаз" работи – единият за модернизация на инфраструктурата на подземното газово хранилище и другият – за разширяване на капацитета му, България много скоро ще има едно от най-модерните и добре развити газови хранилища, което ще отговаря на най-високите стандарти", отбеляза през октомври 2015-а бившият енергиен министър Теменужка Петкова. Проектът предвиждаше до 2017-а да бъдат направени общо два нови сондажа, с които да се увеличи дневният добив от газохранилището до над 5 млн. куб. м газ, както и капацитетът му да скочи почти двойно – от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. метра. За целта дори бе кандидатствано за грант от Европейската комисия в размер на 3.9 млн. евро. Оттам нататък ни вест, ни кост за разширението на хранилището. Впрочем, преди няколко месеца бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" – Васил Филипов, спомена, че разширението на "Чирен" е под въпрос. По думите му единият сондаж бил направо за бракуване. Провалени били и 3D сеизмичните проучвания, финансирани със средства от ЕС.

3. Газовата връзка с Гърция

През март 2015-а Теменужка Петкова увери, че до средата на 2018-а ще бъде пуснат в експлоатация интерконекторът България-Гърция. "Строителството на газовата връзка – проект, оценен на 220 млн. евро, трябва да започне наесен според пътната карта, договорена от двете страни", каза още тя. Макар до крайния срок да има повече от година и половина, отсега може да се каже, че и това обещание ще се реализира в друго време. Защото все още не е обявена дори тръжна процедура за избор на изпълнител. 

 

Ивайло Московски, бивш министър на транспорта

1. Стабилна железница 

"Искам България да има стабилна железница", сподели Ивайло Московски, след като не бяха изминали и два месеца от втория му мандат като транспортен министър. Нещо повече, той обеща стратегията за реформа и развитие на БДЖ да бъде внесена в Народното събрание, за да я разгледат и приемат всички депутати, което щяло да гарантира, че тя ще се изпълнява от всяко ръководство на жп превозвача и от всяко следващо правителство. Проблемът е, че от тези розови приказки нищо не произлезе – стратегията бе внесена в парламента, но зацикли и така и не бе приета окончателно. Кредиторите пък притиснаха БДЖ до стената и компанията започна да продава на пожар всевъзможни движими и недвижими активи. В желанието си да намери изход от кризата Московски даде още едно обещание – да концесионира "Летище София" и да налее парите от него в БДЖ. 

2.Концесията на "Летище София"

Прокламирано като едно от най-големите публично-частни партньорства в страната, концесионирането на "Летище София" се оказа твърде прибързано решение на Ивайло Московски. Още с обявяването му се стигна до куп възражения. Сроковете за подаване на документи бяха отлагани неколкократно, протестите срещу концесията се ожесточават, а гласовете за прекратяването на процедурата стават все повече. 

3. Магистрала "Хемус" до Плевен

"Надявам се в рамките на три години да бъде завършен участъкът от магистрала "Хемус" до Плевен", оптимистично оповести бившият министър на транспорта Ивайло Московски през април 2015-а, вдъхновен от включването на аутобана в новата оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Е, поразмина се с истината. Обявените процедури за участъците от Ябланица до Плевен бяха спечелени от "правилните" фирми, свързвани с Делян Пеевски и шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Но после излезе, че държавата трябва да плати 1 млрд. лв. за 60 километра. И в началото на 2016-а, при едно посещение на премиера Бойко Борисов в Лондон, му бе зададен въпросът "дали като се погледне в огледалото, вижда Делян Пеевски?". Катарзисът започна, процедурите бяха отменени, отсечките от "Хемус" значително скъсени, за да се вместят във финансовите възможности на бюджета. А обещанието на Московски увисна. 

4. Жп линията Пловдив – Свиленград

"Жп линията Пловдив – Свиленград ще бъде завършена до края на годината", подчерта Ивайло Московски на 26 април 2015-а  по време на инспекция на изграждащите се железопътни обекти в района на Свиленград. Още тогава изказването му бе безвъзвратно закъсняло, като се има предвид, че става въпрос за най-стария цялостен железопътен проект, финансиран още навремето с пари по предприсъединителната програма ИСПА, който отдавна трябваше да е завършен. Заради немарливост и грешна преценка при избора на изпълнител България загуби част от средствата и трасето бе прехвърлено към оперативната програма "Транспорт". Но независимо от заканите на Московски, че ще  прави постоянни проверки на всички проекти до тяхното приключване, жп линията бе изцяло завършена едва в края на 2016-а , или с повече от година и половина закъснение в сравнение с обещаното. Дали по тази причина, или пък заради подадената вече оставка на кабинета, самият Ивайло Московски не се появи на официалната церемония. 

 

Ивелина Василева, бивш министър на околната среда и водите

1. Хиляда електроколи за властта

Служителите в държавната и общинските администрации ще се качат на електромобили и хибридни автомобили до края на лятото, обеща в началото на миналата година екоминистърката Ивелина Василева. Това, по думите й, трябваше да стане по пилотна програма за субсидиране на електрическите возила. Планирано бе с 1 млн. лв. да се подпомогне закупуването на хиляда електромобила, така че властта да замърсява по-малко въздуха и да дава пример на гражданите. "Администрациите в тези градове, където има превишаване на нормите на фини прахови частици на въздуха, ще имат предимство при кандидатстване", хвалеше се Василева. В крайна сметка парите бяха осигурени, но "зелени" коли така и не видяхме. Едва тази зима министърката се качи на електрическа кола, снима се с нея и толкоз. Друго няма. Между другото, още преди пет години естонското правителство купи наведнъж над 500 коли на ток и ясно показа как се правят тези неща.
 

 

Николина Ангелкова, бивш министър на туризма

1. Нов облик на "Слънчев бряг"

В началото на последния летен сезон министърът на туризма Николина Ангелкова каза, че е решена да промени "облика" на "Слънчев бряг". По думите й курортът щял да претърпи "пълна промяна". "Разработваме наредба за статута на националните курорти, в която ще разпишем конкретни текстове за промяна облика на "Слънчев бряг". Това е един от най-големите ни курорти, който формира облика на летния ни туристически продукт. Всички ние трябва да се обединим и да намерим работещи решения, за да променим начина, по който изглежда", посочи Ангелкова. Какво точно има предвид госпожа министърката, не стана ясно, както и кога ще се изпълни планът й. 

 

Лиляна Павлова – бивш министър на регионалното развитие 

1.Въвеждане на тол система и електронна винетка 

Въвеждането от 2018 г. на изцяло нов модел за таксуване на товарните автомобили и въвеждането на електронна винетка за леките коли бе едно от обещанията на Лиляна Павлова, с които тя се надяваше да осигури повече средства за изграждането на магистрали в страната и рехабилитацията на пътища. Заради поредица от обжалвания на обявената през април 2016-а процедура това вече няма как да се случи. Дори и поръчката да бъде възобновена още утре, според разписаните условия победителят ще има 19 месеца, за да проектира въпросната система, да достави необходимия хардуер и софтуер и да я изгради така, че да функционира безпроблемно. Което автоматично слага и това обещание в графата "неизпълнени". 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст