Божидар Лукарски, министър на икономиката
Специална подкрепа за малкия бизнес
Първото обещание, което даде Божидар Лукарски след спорното си назначение за министър на енергетиката бе да развие като част от програмата на Реформаторския блок и управленската програма на новия кабинет малките и средни предприятия. "У нас средният живот на една семейна фирма е три години, докато в Германия и Великобритания това е гръбнакът на икономиката", коментира Лукарски след влизането във властта. Според тогавашните му думи до месец трябваше да бъде разработена и представена програма за развитие на малкия и средния бизнес. Оттогава обаче идеята съвсем изчезна и дори не чухме Лукарски да я споменава втори път.
Няма едни и същи фирми да печелят европроекти
Също в първите дни на мандата бе обявено, че икономическото министерство започват борба с концентрацията на спечелени европейски проекти само от определени фирми. "Не може някои българските бизнесмени да разчитат само на европейски грантове и няма как едни и същи фирми да се възползват от това финансиране", отсече тогава мистър Лукарски. Наистина въведено бе правило бизнесът, получавал пари от Европа при предишната оперативна програма "Конкурентноспособност" да получава по-малко точки за одобрение, за да няма предимство пред новите играчи. Но в действителност тази мярка не изигра очакваната роля, тъй като почти всички кандидати за финансова подкрепа имат опит от предишния програмен период. Обяснението е просто – тези, които не са успели да вземат пари от еврофондовете през периода 2007-2014, въобще не пробват отново, а тези, които имат одобрени проекти стават още по-напористи в кандидатстването.
Агенцията за инвестиции с офис в Пловдив
През януари 2015-а, когато още свикваше с ролята си на министър, лидерът на СДС охотно обеща да разкрие офис на Българската агенция за инвестициите в Пловдив. В града под тепетата трябваше да има и подразделение на Изпълнителната агенция за развитие на малките и средните предприятия, така че да се работи директно с множеството инвеститори в икономическите зони в Тракия. За съжаление елементарното на пръв поглед начинание не можа да се изпълни в следващите две години, поради което днес цялата армия от чиновници, които следва да съдействат на бизнеса, е концентрирана в София.
"Ауди" иска да строи завод у нас
Мантрата как големи западни концерни искат да правят свои заводи у нас бе една от най-повтаряните през последните две години. И наистина, ако погледнем фактите, може би толкова много нови предприятия не са откривани в България от пред 89-а година на сам. Само че редица от гръмките обещания на икономическото ни ведомство заглъхнаха като ехо. Няколко месеца след като стана министър на икономиката Божидар Лукарски оповести, че има проявен интерес за инвестиции в индустриални зони в Северозападна България. По думите му немска фирма от месопреработвателната промишленост искала да вложи пари в свободната зона на Видин, а от "Ауди" проучвали възможностите за изграждане на производствени мощности за компоненти и резервни части за леки и тежкотоварни автомобили. Историята с "Ауди" бе повторена и в началото на 2016-а, но към днешна дата нищо от тези обещания не е изпълнено, а няма и данни да се водят преговори в тази посока.
Подобна е донякъде историята и с пакистанския инвеститор, тръгнал да разкрива хиляди работни места в завод за текстил край Кнежа чрез дружеството "Аванстар България". Фиксирано бе и вложението – 28 млн. евро. Но изведнъж стана ясно, че такава инвестиция няма да има. Пред сайта economy.bg представителят на фирмата Вакас Малик обясни, че не е получил сериозен отговор от българските власти и затова се оттегля. Всъщност по такива причини френската компания "Малтери Суфле България", която смяташе да построи завод за производство на малц в района на плевенската жп гара, също е на път да си тръгне от България. Оказа се, че пътят до терена на инвеститора е разбит и нито местната, нито централната власт иска да го оправи. Все още се чакат и обещаните заводи на "Фолксваген" и "Джонсън контролс". Не идва и човекът, за когото се каза, че ще вложи 30 млн. евро в ново предприятие между Хасково и Димитровград.
Ивелина Василев, министър на околната среда и водите
1000 електроколи за властта
Служителите в държавната и общинските администрации ще се качат на електромобили и хибридни автомобили до края на лятото, обеща в началото на миналата година екоминистърката Ивелина Василев. Това, по думите й, трябваше да стане по пилотна програма за субсидиране на електрическите возила. Планирано бе с 1 милион лева да се подпомогне закупуването на хиляда електромобила, така че властта да замърсява по-малко въздуха и да дава пример на гражданите. "Администрациите, в тези градове, където има превишаване на нормите на фини прахови частици на въздуха ще имат предимство при кандидатстване", хвалеше се Василева. Но въпреки че парите бяха осигурени от властта "зелени" коли така и не видяхме. Едва тази зима екоминистърката се качи на електрическа кола, снима се с нея, и толкоз. Друго няма. А още преди пет години естонското правителство купи наведнъж над 500 коли на ток и ясно показа как се правят тези неща, когато целта не е само популизъм.
Николина Ангелкова, министър на туризма
Нов облик на "Слънчев бряг"
В началото на последния летен сезон министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че е решена да промени "облика" на "Слънчев бряг". По думите й курортът щял да претърпи "пълна промяна". "Разработваме наредба за статута на националните курорти, в която ще разпишем конкретни текстове за промяна облика на Слънчев бряг. Това е един от най-големите ни курорти, който формира облика на летния ни туристически продукт. Всички ние трябва да се обединим и да намерим работещи решения, за да променим начина, по който изглежда", каза Ангелкова. Но така както не обясни какво точно има предвид, не стана ясно и кога ще се изпълни планът й.
