Делата по партийна регистрация имат малко общо с правото. Но щом е регулирана дейност, законът не е без значение. Съдебната преценка за едни трябва да има връзка с преценката за други. А сега открийте разликите:
Съдът потвърди отказа да бъде регистрирана партия "Нормална държава" на Георги Кадиев. При нула симпатии към номенклатурната му закваска това мирише на поръчка. В навечерието на предизборната кампания чакали 70 дни съдът само да насрочи делото. После им дали указания да отстранят технически пропуските, което те направили в срок.
През ноември регистрацията им беше отказана с мотив, че в устава липсват целите на формацията. Ще рече – учредителите забравили да посочат как виждат нормалната държава в устава. И понеже това не е вярно, излиза, че нормализирането на държавата не може да бъде легитимна политическа цел.
Същият съд регистрира без забележки движението "Да, България" на бившия правосъден министър Христо Иванов за 17 дни. Там целите са ясни – за разлика от Кадиев, Иванов е открил топлата вода. Мисията им била да счупят системата на корупция и бедност, както и да спрат образователната система да произвежда "тъпота". Плюс три обещания – че играта ще е дългосрочна, че партията няма да забрави каузата си, че лидерът ще служи на политическото тяло.
Толкова могли, толкова измислили умните и красивите, но пък съдът за повече не пита. Всеки знае откъде идва грантовото и паралелното финансиране, какъв еталон на законност и почтеност е олигархът зад кулисите, каква съдебна реформа и по чии указания забърка бившият правосъден министър. Не ти остава друго освен да заключиш: "Нормално, България".
