Във финансов план фалиралата КТБ се оказа прекрасен инструмент за източване на обществени средства и за преливането им в частни джобове. Тя се яви и добър източник на хонорари за промити журналистически мозъци и за поръчкови НПО-та. А в политически аспект е дори неизчерпаема тема, върху която млади и стари мераклии за власт не спират да се упражняват под мотото за прозрачност и антикорупционност. И в трите случая става въпрос за потребителско отношение към фалираната насила банка.
В теоретичните изследвания на потребителското поведение обикновено се разглеждат два вида полезност – обща полезност, която е общото удовлетворение, получавано от консумацията на едно благо за определен период от време.
И пределна полезност, която е допълнителното удовлетворение, получавано от консумацията на всяка следваща част от благото.
Тази теория, приложена към КТБ, показва, че общата полезност на нейните блага вече се е поизчерпала – кой каквото можа взе, изпра, политизира. Пределната полезност от това благо обаче въпреки низходящия тренд не спира.
Да се фокусираме сега върху инстинкта на потребителския субект Христо Иванов. Преди дни при регистрацията на партията си „Да, България“ той реши да направи крачка към предела на полезност на КТБ и да "хапне" от нея. Обърна се към президента на България, към служебния премиер и към министъра на финансите с писмо, в което настоява за проверка на дейността на синдиците на Корпоративна търговска банка (в несъстоятелност) и за публичност на резултатите от нея. Отделен въпрос е защо Иванов не направи същото, докато бе правосъден министър – и достъпът до тези люде бе по-лесен за него, и с готовите изводи от всички доклади можеше да минира политическите си опоненти сега.
Иванов обаче трябваше да създаде партия, за да направи странното откритие: че може да се стигне до „вторично ограбване на активите на фалиралата КТБ". Добро утро!
Сетили се Иванов и съпартийците му, че с активите на фалиралата банка се извършва преразпределяне на тъмно. Както на централата на КТБ, така и на множество други недвижими имоти, на най-голямата фирма за търговия с електроника "Техномаркет", на печатницата на медийната група на г-н Пеевски и др. Продължавали и опитите за придобиването на военния завод "Дунарит".
(От тези му предупреждения личи, че Иванов е чел публикациите на в. „БАНКЕРЪ“. Браво!)
Но читателят не бива да разчита на нашето снизхождение поради късопаметност. Ако правилно си спомняме, като правосъден министър Иванов не изрази никакво отношение и не поиска ревизия на току-що "гръмналата" КТБ. Кой каквото можа завлече, но "жертви" на правосъдието все още няма. За да може сега Иванов да се изяви като извисен морален съдник на далаверите, носители на които били синдиците.
Иванов е "бояджия" по мисия. Той членуваше в "Протестна мрежа", наричаше Борисов "криминал", после стана министър в кабинета му, в крайна сметка му се обиди и си даде оставката, за да стане от десен по-десен.
От десен по-бесен. Или по-бесен от десен.
Но какво правят Прокопиев и прословутият генерал Атанасов на партийния му конгрес? И наистина ли някой вярва, че "агнешките главички" са нещо по-различно от модела "КОЙ"? Не! Първите го създадоха, а депутатът следовател го наля с мащабност. Първият изстрел срещу банката даде Прокопиев, който после героично застана срещу Пеевски, а пък сега се говори, че се е събрал с него. Но то у нас се говорят много неща…
В случая обаче леко просветна: отговорността се премества именно върху синдиците.
В сегашната проява на бившия протестър също има известна логика – изцяло и единствено предизборна.
Не е ли все пак по-добре, вместо да задава безброй въпроси, Иванов да поиска чисто и просто от новия президент да разсекрети стенограмата от срещата преди три години на неговия предшественик с действащите тогава политически сили. И ще стане ясно защо изобщо днес има синдици и фалирала банка.
Ха да видим Иванов, пък и Радев колко са ербапи!
