Със свое решение от 3 февруари тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС), с председател Елеонора Чаначева, е отхвърлил жалбата на софийското летище срещу решение № 1966 на Софийския апелативен съд от 13 октомври 2015-а. С него арбитражът срещу кувейтския консорциум МАК/АДМАК – построил новата писта за излитане и кацане, е безвъзвратно загубен.
Заради неуредени финансови отношения с "Летище София" ЕАД кувейтците заведоха арбитражно дело в Париж. То бе изгубено от българската компания през 2012-а и по него тя бе задължена да плати 26.8 млн. щ. долара плюс 7 млн. долара лихви, 390 хил. долара, представляващи частта от депозита за арбитражни разноски, и близо 5 млн. паунда разходи на ищците по делото. Наред с това арбитражът присъди аеропортът да върне незабавно на МАК/АДМАК предоставените две гаранции, издадени от Gulf International Bank B.S.C., всяка за сумата от 5 297 300 щ. долара. За да може обаче едно чуждестранно арбитражно решение да влезе в сила на територията на България, е необходимо да бъде признато от български съд в триинстанционно производство по т. нар. екзекватура. Решението на арбитража бе потвърдено от две инстанции – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, но от "Летище София" обжалваха и пред последната инстанция – ВКС.
Основният аргумент на българската страна е, че арбитражното решение е признато и допуснато за изпълнение при липса на надлежно доказателство за влизането му в сила съгласно чл.119 ал.2 от Кодекса на международното частно право. Във въпросните текстове е записано, че за допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд, а към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил. По тази причина в изложението си до ВКС ръководството на летището поставя няколко въпроса. На първо място, необходимо ли е задължителността на арбитражното решение да бъде удостоверена от съда на държавата, в която е мястото на арбитража в съответствие с процесуалното й право (т.е.Франция), за да бъде признато и допуснато в България? Освен това допустимо ли е след постановяване на решение по арбитражното производство, в рамките на процедурата по отстраняване на очевидни фактически грешки, решаващият орган да измени съществено разпоредителната част на решението си наред с отстраняването на въпросните грешки? Както и дали съдът по екзекватурата дължи проверка по свой почин за съответствието на арбитражното решение с обществения ред в България и следва ли тази инспекция да включи заявени от ответника допуснати от арбитражния съд нарушения?
Отправени са още куп други питания, но, за да не влизаме в излишни юридически детайли, само ще кажем, че магистратите преценяват, че претенциите на "Летище София" не отговарят на условията за разглеждане във ВКС и в крайна сметка не допускат обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Струва си да се спомене също така, че интересите на държавното дружество по този арбитраж се защитаваха основно от кантората "Авиора консулт" на Александър Ангелов, за когото банкерът Цветан Василев съобщи, че именно през него Делян Пеевски е поискал да му се прехвърлят безвъзмездно пакетите от акции на БТК, двата мултиплекса, "Дунарит" и "Петрол" и след отказа му е последвало срутването на КТБ. Изборът на "Авиора" стана след една доста странна процедура за договаряне без обявление, открита на 28 декември 2012-а. "Налице е фактическа и правна сложност по делото и съществен материален интерес за "Летище София". Необходимо е подробно запознаване с цялата преписка. Следва да се направи подробен анализ и избор на възможните линии на процесуална защита. Всичко това налага в най-кратки срокове избор на процесуален представител за защита на интересите на "Летище София", се посочваше в мотивите за избора на този вид слабо прозрачна процедура.
В крайна сметка бяха поканени "Камбуров и партньори", "Георгиев, Тодоров и ко" и "Авиора консулт". Първите две кантори са добре познати у нас и разполагат с опит в арбитражните дела, но вместо тях беше предпочетена "Авиора консулт". Решението за избора й беше взето на 9 януари 2013-а, а на 15 февруари бе сключен и договорът. Но всичко това вече са минали неща. Софийският аеропорт ще трябва да плати около 35 млн. долара, които са блокирани по сметките му.
