Кирил Асенов е роден на 6 май 1968-а в град Смолян. Икономист е по образование и собственик и мениджър на компанията "Арексим Инженеринг", която е водещ производител на технически пластмасови изделия и инструментална екипировка. Носител на наградата в категория "Индустриално управление" на фондация "Буров". Женен е, с две деца.
Г-н Асенов, преди дни получихте наградата в категория "Индустриално управление" от Фондация "Атанас Буров". Бихте ли казали за какво точно Ви бе връчен призът?
– Номинацията и съответно наградата бяха изненада за мен. Искрено съм благодарен на всички, които ме подкрепиха, и смятам, че тази награда е резултат на цялостния ми професионален път като предприемач в индустриалната сфера. Призът е резултат и на усилията на всички членове на моя екип, на успешната съвместна работа с редица бизнес партньори както в България, така и в чужбина. Усилията ни да създадем едно модерно индустриално производство, съхранявайки добрите традиции, които имаме в машиностроенето, в един обезлюдяващ регион като Смолян вероятно са били основната причина, за да ми бъде връчен този висок приз.
Преди няколко месеца заявихте, че в бизнес плановете Ви влиза изграждането на нов завод за авточасти в Пазарджик, които ще се вграждат в автомобили на BMW, VW, Ford. Докъде стигна този проект?
– Засега не бих искал да коментирам този въпрос, тъй като инвестицията се реализира директно от един от нашите основни клиенти – немското дружество "Костал". Аз в момента нямам директно участие в този проект.
Всъщност, лесно ли е да се прави бизнес у нас? Допреди няколко години все говорехме за кризата и нейното отражение върху индустрията. Сега официалната статистика показва, че има икономически ръст, безработицата намалява, равнищата на резерва са високи, а лихвите по кредитите са на исторически ниски нива. Такава ли е реалността?
– Цялостното икономическо и фискално състояние на държавата не буди тревога в момента и това може да се приеме за позитивен сигнал. Но смятам, че би могло да се направи много повече за подобряването на цялостния модел за насърчаване на бизнеса от страна на правителството. Все повече потенциал се струпва най-вече в София, и Пловдив, а обстоятелствата в различни области се влошават и правят невъзможно по-мащабно икономическо развитие. Голяма част от действията на Министерството на труда и социалната политика (независимо от личността на министъра в даден момент) влизат в пряка конкуренция с работодателите за кадри, вместо да има една висока степен на кооперативност и дори симбиоза. Тези програми не са гъвкави и на мен не са ми помогнали да търся кадри, да развивам специалисти и да създавам нови устойчиви работни места. Напротив – често имам усещането, че се конкурирам с бюрата по труда по места. Също така, въпреки че моето предприятие консумира над 14 хил. мегаватчаса годишно електроенергия, кодът, под който е класифицирана тази дейност, не попада в приетата през септември миналата година наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Тоест излиза, че производството на тръби, фитинги, дограма и пластмасови опаковки е по-приоритетно за нашата държава от производството на прецизни детайли за автомобилната промишленост. Цялостно увеличение на таксата "Задължение към обществото" в цената на електроенергията сложи спирачка в много мои планове за развитие, за подобряване на социалната среда и във възможността ми да продължавам да подобрявам условията на заплащане на служителите на дружеството, както съм правил в предишните години. В този контекст не мога да дам ясен еднозначен отговор – цялостно няма лесен бизнес, но по-добър синхрон между всички социални и бизнес партньори, както и с държавното управление със сигурност може да допринесе България да ускори икономическия си растеж до потенциалните нива, които аз смятам, че са над 6% годишно.
Споменахте за проблема с кадрите. Защо от години този въпрос се "дъвче" от всяко едно правителство, но решение така и не се намира?
– Това е цялостен процес от последните две десетилетия, чиито плодове за съжаление берем сега. За да търсим промяна, трябва да започнем всички да работим днес и да се надяваме на резултати след поне десет години. Има огромен вакуум – особено в сферата на кадрите с високи технически умения, на инженери в областта на машиностроенето, а все още нашата икономика като цяло е базирана най-вече на конкуренция с ниски заплати, което продължава да води до мащабни процеси на емиграция. Имал съм много примери, където развивам даден човек с намерението да достигне до високо ниво на отговорна работа – процес понякога траещ повече от пет години, а той впоследствие да предпочете значително по-неквалифицирана позиция в селското стопанство, строителния сектор и други подобни в чужбина. За съжаление ние все още не сме в състояние да се конкурираме с други фактори и много предприемачи като мен се намират в много трудна позиция. Голяма част от преките чуждестранни инвестиции в индустриални мощности продължават да идват в България предимно в резултат от калкулацията на евтин труд, съчетан с членство в ЕС. Наистина, това е възможност ние всички да усвоим много знания, да си създадем възможности да се изкачим в скалата на добавената стойност в една логистична верига, за да можем да се конкурираме и с компетенции и качество на процесите с бизнеса в държави като Чехия, Унгария и други по-развити в икономически план страни от Централна и Източна Европа. Същевременно, това е и заплаха за нас, защото ако не сме изпълнили тази задача, а вълната на евтин труд ни подмине в друга посока, то икономическата ситуация в България може отново да се влоши драстично.
Друга от най-често дискутираните от бизнеса теми е електронното управление. Вие усещате ли някакво движение напред в тази посока?
– Според мен електронизацията на един от най-често използваните от бизнеса регистри – този на особените залози, закъсня значително. Но не мога да отрека, че все повече от административната дейност на моето дружество по отношение на взаимодействието с НАП, Агенцията по вписванията, НОИ и други става електронно. Надеждата ми е това да продължи да се подобрява с ускорени темпове в бъдеще. По-лесният достъп до електронни услуги и по-малко интензивен откъм хартия ще доведе до икономии и ефективност, които могат да бъдат насочени в процеси от сърцевината на всеки бизнес.
Логично стигаме до регулаторните режими и изобщо административната тежест…
– Регулаторните режими и общата административна тежест намаляват, както споменах, най-вече от по-ефективната електронна комуникация с различните държавни органи. Подкрепям политиката за цялостна оптимизация и електронизация, защото ползите ще са за всички ни – за бизнеса и за доходите на цялото общество. Разбира се, това не означава държавата да абдикира от контролните си функции, особено що се отнася до опазването на околната среда и на човешкото здраве. Според мен местното самоуправление изостава от общата тенденция за намаляване на административната тежест. В тази посока мисля, че нещата трябва да се ускорят, за което съм се нагърбил и аз лично да помогна в града, в който са основните ми производствени мощности.
Какво Ви накара да се впуснете в политиката, след като в едно интервю заявявате, че не се занимавате с политика?
– Надявам се чрез участието си в политическия процес на местно ниво да помогна да се изправят някои от кривините, които виждам в един сравнително изолиран и от бедните региони в България. Цялостната обществена среда в такъв по-малък областен център като Смолян не се подобрява и чувствам, че това вреди и на възможностите ми да развивам бизнеса си. Оказва се, че това също е трънлив път с неясен изход, но смятам, че и в този случай е необходимо да се търси дългосрочен ефект, както при образованието и създаването на професионални кадри.
Съдружник сте в "Перелик инфраструктурна компания" АД – Смолян, която бе създадена с идеята да реализира проекта за "Супер Перелик". Има ли бъдеще това начинание?
– Проектът "Перелик" е замразен поради съществуващо ограничение в Закона за горите. Тази е причината да няма никакво развитие по него.
