Спасяването на българската гора от години е едно от средствата за облагородяване на всяко управление. На практика набезите в нея не спират вече повече от четвърт век.
Сегашното правителство също заяви своята готовност да даде принос… към празните приказки по темата.
Националната инвентаризация и изкупуване на малките частни гори бяха огласени като част от приоритетите за Министерството на земеделието и храните. Служебният заместник-министър на агроведомството проф. д-р Иван Палигоров обяви, че изкупуването на частни гори от държавните горски предприятия, което започна по време на кабинета на Бойко Борисов, е добра практика и тя трябва да бъде продължена. Стана ясно обаче, че по време на управлението на служебното правителство търгове за изкупуване на гори няма как да бъдат обявявани, тъй като това на практика е работа на редовен кабинет.
Според Палигоров практиката до този момент е показала, че горите на частните стопани са малки по площ и те не могат да ги управляват ефективно. Решение да започне този процес беше взето, след като по настояване на бившия заместник-министър Георги Костов, който отговаряше за горите, още преди повече от година беше направен обстоен анализ за състоянието на горския фонд. Оказа се, че разпокъсаността и липсата на актуална информация за местоположението и за собствениците на многобройни частни имоти с площ до 2 ха, както и незаинтересоваността на мнозина собственици на горски имоти от тяхното добро управление, довеждат и до много проблеми около тяхното опазване. Всичко това наред с факта, че имотите принадлежат на голям брой наследници (съсобственици), затруднява опазването им и е сериозна предпоставка за незаконна сеч и за кражби на дървесина.
От Агенцията по горите съобщиха за в. „БАНКЕРЪ“, че от констатираните 16 661 нарушения за 2016-а 3926 са извършени в гори – собственост на физически лица, т.е. приблизително една четвърт от нарушенията се извършват в гори частна собственост
Година по-рано пък беше установено, че една от причините за ниската разкриваемост на нарушенията и за големите количества на незаконно добита дървесина е именно появата на много фирми ползватели, на които се издават превозни билети по едно и също време. Схемата беше безкрайно проста, но доволно печеливша (но не за държавата). Един и същи превозен билет се ползваше за пренасянето на N брой товари с мотива, че ставало въпрос за една и съща дървесина, която се пренася за съхранение от един склад в друг. А всъщност истината беше, че по този начин играчите на този пазар реализираха печалби, които не влизаха нито в джоба на собствениците на частните гори, нито в касите на държавата под формата на данъци и такси.
Да не говорим, че именно разпръснатостта на маломерни частни гори, в които се ползват едновременно няколко имота в охранителния участък, създава допълнителни “условия“ за затруднения контрол. А в някои случаи дори "допринася" за абсолютната му липса.
В свой доклад за нарушенията отпреди две години експертите на Агенцията по горите посочват, че „нарушителите в определени райони са все по-организирани, по-брутални и агресивни. Те са снабдени с подходящи транспортни средства, с мобилна техника и са подсигурени с няколко наблюдателни поста“. А много леки автомобили били „приспособени“ за извозване на незаконно добитата дървесина. Установено е, че групите, ангажирани с този „бизнес“, са закупили и подходящи камиони за извоз при лоши атмосферни условия и при лоша пътна мрежа от типа „джоган” и „виетнамки”, които били предназначени да се движат, без дори да са регистрирани в КАТ.
Така например на територията на Районната дирекция на горите в Берковица частните гори с площ от по 2 ха всяка са разпределени в 126 873 имота. Оказва се, че 85% от констатираните нарушения и съставените актове за административни нарушения са именно в частните гори.
Анализът на тези и аналогични на тях данни от различни краища на страната на практика принуди държавата да вземе решение за изкупуването на частните гори.
Заместник-министър Палигоров, който е бивш председател на Съюза на лесовъдите е категоричен, че изкупуването на частни гори от държавата е здравословно, за да се поддържат горските територии в добро състояние.
Това, което предстои да се направи сега, е национална горска инвентаризация по европейски стандарти. От 28-те страни членки на Европейския съюз само България и още една страна, която той не назова, не са въвели тези норми. Проектът за тази инвентаризация беше представен от неговия автор – инж. Спас Тодоров. Той се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие и е на стойност 1 млн. евро. С тези средства освен че ще бъде закупена необходимата техника за измерване на характеристиките на горските масиви, но наред с това и експерти от Световната банка ще обучават българските си колеги лесовъди.
На първо време проектът ще бъде изпълнен пилотно на територията на Южното централно държавно предприятие в рамките на година и половина и ще осигури надеждна статистическа информация за горите. Тя пък, от друга страна, ще даде възможност за по-доброто им управление и планиране, както и възможността за участие в международни проекти, смята инж. Тодоров.
България е на 13-о място в Евросъюза по запас на дървесина и на трето по богатство на биологичното разнообразие. Горските площи у нас са 4.2 млн. ха, което е 37% от територията на страната. Две трети от горите ни са широколистни. Около 57% от горските територии са в обхвата на защитената мрежа "НАТУРА 2000".
Провеждането на националната инвентаризация на горите ще даде възможност да се направи точен анализ на мъртвата дървесина, чиято площ през последните години се увеличава. Към момента тя достига 360 хил. ха, което е около 3% от всички гори, посочи още заместник-министър Палигоров.
На около 1 млн. куб. м се изчислява дървесината, повалена от лавини и сняг. Останалата е повредена от корояда, който напада белия бор в по-ниските планински части.
Дали всички тези мерки ще доведат до реален резултат все още остава тема с много въпросителни.
