Александър Маринов
В речта си пред парламента новоизбраният президент Румен Радев заяви: "Моето кредо е: малко думи, резултатни действия." В този дух той възложи на назначеното от него служебно правителство "да извърши задълбочен експертен анализ на състоянието на всяко едно министерство и на държавата като цяло" и подчерта, че без такъв анализ кабинетът няма да бъде в състояние да изпълни основните си задачи. Президентът даде съвсем недвусмислени указания при установяване на порочни практики в управлението, довели до ощетяване на държавата, тези случаи да бъдат осветлени и прекратени.
Припомням този факт, защото Румен Радев използва именно израза "задълбочен експертен анализ", а не "ревизия" – думата, която впоследствие бе въведена в употреба и съществено изкриви същността и предназначението на прегледа на наследството, оставено от кабинета "Борисов-2". Защото това, което прави екипът на Огнян Герджиков, е всичко друго, но не и задълбочен експертен анализ.
Упражнението на Герджиковата чета нямаше как да бъде "задълбочено" на първо място заради ненужното и дори лекомислено "заковаване" на нереалистични срокове. Без да е получавал каквито и да било указания от президента по този въпрос, премиерът
Герджиков даде две седмици
на членовете на правителството да изготвят аналитични доклади за състоянието по министерства. За всеки запознат е ясно, че изготвянето на "задълбочен и експертен" анализ за толкова кратко време не е по силите дори на министрите, които са "в кухнята", да не говорим за членовете на кабинета, не притежаващи конкретен управленски опит.
Друг – и много основателен, въпрос е дали можеше да се очаква досегашни заместник-министри да извършат критичен анализ на работа, в която лично са участвали и за чиито резултати носят персонална отговорност? Впрочем, съдейки по гробовното мълчание, например на служебните министри на външните работи, на финансите и на труда и социалната политика този въпрос е очевидно реторичен.
Начинът, по който бе поставена и изпълнена задачата, по-скоро прилича на отбиване на номер, особено отчитайки редуцирането на анализа до формално административната страна (процедурната законосъобразност) на една-единствена дейност – обществените поръчки (колкото и важна да е тя). С изключение на изнесените след официалния доклад (и по необясними причини невключени в него) данни от МРРБ, няма изнесени факти за ефективността и ефикасността на ключови политики, за които бяха изхарчени милиарди левове и които породиха съмнения и критики в широки слоеве на обществото.
Друг резултат трудно би могъл да се очаква, като се има предвид и начинът на изготвяне на т. нар. анализи – от инспекторатите и одитните звена на министерствата, т.е. от структури, ръководени от назначени от предишното правителство хора, малцина от които биха тръгнали явно срещу вчерашните си покровители. Поставената неадекватна задача бе изпълнена по подобаващ формално-бюрократичен начин. Ако имаше някаква основателна причина членовете на правителството да си назначат над 60 лични съветници, това бе именно необходимостта да бъдат привлечени информирани и опитни експерти, които да пробият кръговата отбрана на заварената политико-бюрократична машина. Но не би – с изключение на няколко медийни знаменитости обществеността дори не знае кои са тези десетки потайни гурута на министрите.
Това бяха разумни предварителни очаквания, но продуктът от
злополучния аналитичен напън
ги надмина във всяко отношение. Така нареченият обобщаващ доклад е безсъдържателно четиво, което видимо се разминава както със силните предварителни анонси на някои министри, така и с вече добили гражданственост факти и анализи. Както бе посочено, данните от най-конкретния и разобличаващ злоупотребите на предишното правителство анализ – тези за фамозната програма за саниране, не бяха включени в доклада на кабинета. Нещо повече, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е записано сред тези ведомства, при които са установени само "единични случаи на допуснати административни и технически пропуски". А какви са "единичните административни и технически пропуски" се разбра на пресконференцията на служебния министър Спас Попниколов и екипа му –
един блок – един милион
До момента е завършена работата по 266 жилищни сгради за около половин милиард лева при средна цена от 290 лв. на кв. м, което е три пъти по-скъпо в сравнение със сградите, санирани със средства от ЕС (средно по 100 лв. на кв. м). Българската банка за развитие вече е изплатила на строителите около 500 млн. лв., но държавата все още не й е върнала нито един лев заради недопустими разходи. Основната причина за тези недопустими разходи е липсата на контрол от страна на министерството, за което лична отговорност би трябвало да носи бившият министър Лиляна Павлова. Установява се и друго грубо нарушение, при това извършено с цел политическа (предизборна) манипулация на обществото – вторият милиард за финансиране на програмата (който бе одобрен от НС в края на 2016-а, но все още не е реално осигурен), е бил договорен "на кухо" още през януари миналата година. Това означава, че ГЕРБ съзнателно са обещавали финансово необезпечена услуга и са създали неверни очаквания, изразени в подаването на повече от 4000 заявления. Но на питането много или малко са 2 млрд. лв. за 2000 сгради служебният заместник-министър Комитова отговори енигматично: "Такъв въпрос не може да съществува", което много напомня на класическата шопска мъдрост
"Е те такова животно нема"
а министърът даде "като цяло положителна оценка" на програмата.
Големият въпрос е: защо служебният кабинет само имитира критичен анализ? Отговорът донякъде става ясен от заявената от премиера Герджиков философия на "пазенето на баланс" по модела на "равната отдалеченост". Под претекст, че не искат "да вземат страна", министър-председателят и министрите все повече приличат на слаб футболен рефер, който компенсира грешките си във вреда на единия отбор с грешки в полза на другия. Резултатът от тази "политика на баланса" обаче винаги е един и същ – опорочен мач и отвратена публика, скандираща "Горчиво!". А дали това не е истинският замисъл? Равноотдалеченост – и то относителна – може да има по отношение на две партии, но не и спрямо обективните факти. Фактите са такива, каквито са – те са необходими на обществото, за да изработи своята преценка и да направи информиран избор. Ако те се подбират и премълчават, възниква съмнението, че реферът иска да повлияе върху изхода на мача – може би в интерес на някое "черно тото".
