Виното на България пази позициите си на световния пазар. Нещо повече, през миналата година страната ни е изнесла с 2.48% повече от тази напитка – любителите на нашето вино в чужбина (предимно в страните от ЕС) са изпили общо около 62 млн. литра от него.
Българското вино намира клиенти основно в Полша, в Русия и в Румъния, но търси мястото си и на пазарите в Китай и в Япония. По данни от Националния статистически институт Полша е най-големият му купувач в ЕС през последните пет години, но през 2016-а се увеличават и изнесените количества в Швеция и във Великобритания. Сред страните извън Европа с най-голям дял като купувач е Австралия.
Изминалата година бе сравнително успешна за лозаро-винарския бранш. В цялата страна работят 264 изби, а други 18 (семейни и бутикови) са в процес на изграждане.
Общо 65 чуждестранни инвеститори развиват бизнес у нас. Винено грозде се отглежда върху 600 000 дка, като всяка година те се обновяват с 10-12 хил. декара.
По информация от Министерството на земеделието те са произвели 128 млн. литра вино. Според НСИ количеството през 2015 г. е било над 136 млн. литра.
Българите обичат да вдигат наздравица с нашенско вино. Неслучайно у нас се консумира между 110 и 120 млн. л. през последните години, като тук не се отчита домашното производство. Вътрешното потребление е стабилно и постоянно. Българинът цени напитката заради доброто качество и заради приемливите цени в магазините. А тя може и лесно да се намери – тя заема почти 95% от асортимента в големите търговски вериги.
В цялото количество на изпитото у нас вино влизат и още 5 млн. литра от внос. Най-много тук внасяме продукция от европейските лидери в производството – Италия, Франция и Испания. Добър прием у нас намират и напитките от Чили и Нова Зеландия, и от Македония, казват търговците.
Производството и продажбите на напитки през последните години варира, което е резултат на колебанията на пазара и на тенденцията за повишена консумация на вина. Неминуемо в тази насока се отразяват и промените, свързани с акцизното законодателство.
През последните няколко години се формира тенденцията на нарастване на относителния дял на продажбите на вина от по-ниска ценова категория при износ и по-висока ценова категория на вътрешния пазар. Намаляването на износа на български вина в Европа и Русия и световната икономическа криза дават отражение на продажбите за износ на дружествата. В тази връзка се полагат усилия за проучване и разкриване на нови пазари за износ – например Китай, САЩ, Япония, Естония и други – освен традиционните в Западна Европа. Това пък е свързано с много финансови и производствени разходи, както и харчове за реклама, участия в изложби, промоции, панаири.
Трябва да се отбележи още, че в процес на разработка и усвояване в производството са редица нови асортименти и разфасовки, които се очаква да намерят добър прием на пазара. Експертите и производителите на вино се надяват на добри климатични условия и през 2017-а продажбите да се повишават. Началото на годината обаче внесе и притесненията в лозарския бранш за потенциала на новата реколта. Заради студовете в някои региони се отбелязват измръзвания по насажденията, но все още е рано да се каже какви са щетите.
Две програми подпомагат сектора през 2017 г.
По Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор (от 2014-а до 2018 г. включително) всяка година секторът се подпомага с 26 млн. евро – за засаждане на нови лозя и промоция на вината в трети страни. Заедно с това по Програмата за развитие на селските райони също се отделят средства за винопроизводителите, като няма конкретна сума за тях. Кандидатства се в рамките на общия бюджет с проекти за земеделска техника в насажденията, за изграждане на преработвателни предприятия, реконструкция и модернизация. Тези две програми са отворени и приемът на документи е целогодишен.
