Финансовите министри от еврозоната успяха да направят малка крачка за преодоляване на разногласията с МВФ относно следващите етапи от гръцката спасителна програма, възлизаща на 86 млрд. евро. Така през юли Атина ще получи 7 млрд. евро, за да погаси дължимите плащания.
На съвещанието си на 20 февруари финансовите министри на еврозоната съгласуваха ново "общо споразумение" между Гърция, европейските й кредитори и Фонда. То ще позволи на техническите екипи от експерти на Европейския съюз и МВФ да се завърнат в Атина през следващата седмица и да се опитат да се договорят с гръцкия кабинет за реформи на пенсионната и на данъчната система, както и за известни промени на пазара на труда.
Председателят на групата на финансовите министри от еврорегиона (и министър на финансите на Холандия) Йерун Дейселблум оцени постижението като "много положително и добро" и подчерта, че то измества акцента от мерките по "затягане на колана" към дълбоки структурни реформи на гръцката икономика. Това е и основното условие за участието на МВФ в спасителната програма, каквото е изискването и на някои държави от еврозоната, включително и на Германия.
Засега оценките за постигнатото споразумение са доста предпазливи, особено от страна на МВФ, който очаква по-голям напредък за заличаване на различията по други важни въпроси. Което не попречи на еврокомисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси да заключи мъдро, че "ако има воля, има и решение, а днес (бел. ред. – 20 февруари) ние видяхме ясно, че волята е налице".
Поредният рунд от
сблъсъка на интереси
на гръцките кредитори и на гръцките граждани продължава от месеци. Да припомним, че като част от третия спасителен пакет от заеми в размер на 86 млрд. евро, одобрен през август 2015-а, Гърция трябва да постигне предварително договорени фискални цели. А това налага перманентни проверки дали и доколко тези условия се изпълняват от длъжника. Ключови за сегашния импас са две изисквания: Атина да има първичен бюджетен излишък (от който са изключени лихвените плащания по дълга) в размер на 3.5% от 2018-а нататък и МВФ да "остане на борда" като изключително важен кредитор.
Експертите на
Фонда не са съгласни
с тези условия и твърдят публично, че Гърция изобщо не би трябвало да се съгласява за целевите 3.5%, защото суровите икономии за постигането им ще извадят от релси икономиката на страната.
За разлика от европейските им колеги, финансистите от Вашингтон не смятат, че излишъкът ще надскочи 1.5%, освен ако Атина не ореже отново пенсиите и не повиши още повече данъците. И настояват еврогрупата да се съгласи на нова редукция на гръцкия дълг (който е в размер на 179% от БВП и е втори по големина след японския), изхождайки от презумпцията, че той не може да се обслужва и вероятно ще тръгне отново нагоре до края на следващото десетилетие.
Третата претенция на МВФ е Атина да приеме незабавни законодателни мерки за гарантиране на структурните реформи.
На четвърто място, Фондът заяви недвусмислено, че няма да се включи във финансирането на спасителната програма за Гърция, ако не бъдат приети горните три изисквания. Германия и другите европейски държави пък не са съгласни да подкрепят програмата, ако Фондът не участва в нея, въпреки че не споделят позициите за фискални корекции и за облекчаване на дълговото бреме.
Гръцкото правителство няма голям избор
Последният преглед на изпълнението на ангажиментите по спасителната програма приключи през май 2016-а със съгласието на Атина на т. нар. "фискални спирачки", които автоматично орязват правителствените разходи при неизпълнение на някоя от фискалните цели. Кабинетът на премиера Алексис Ципрас изглежда склонен да продължи да се придържа към този механизъм, но отказваше да узакони поисканите от МВФ конкретни пенсионни редукции. Освен това министрите не бяха съгласни да бъде намален прагът, над който гръцките домакинства да започнат да плащат ДОД, защото по този начин ще се натоварят допълнително по-бедните домакинства.
С други думи, разногласията са прекалено много, за да бъдат премахнати с магическа пръчка. Но пък, според Дейселблум, ситуацията не е спешна, доколкото големите погасителни вноски по гръцките задължения са през юли, с други думи, засега не се очертава краткосрочна ликвидна криза. Все пак председателят на еврогрупата не отрича, че финансовите министри "са под пара" да разрешат проблемите преди началото на пренаселения електорален календар на Европа за 2017-а, включващ избори в Холандия, Франция и Германия. Защото нито един кандидат за властта не би искал данъкоплатците да пресмятат колко още ще трябва да плащат за разточителния живот на гърците в годините преди кризата. Да не говорим, че ако сегашното холандско правителство загуби изборите, Дейселблум вероятно няма да ръководи повече съвещанията на финансовите министри на еврозоната.
На среднощно съвещание на
министрите в Атина
на 20 февруари е било взето решение да се легализират поисканите от МВФ структурни реформи за намаление на прага на освободените от данъци приходи на домакинствата и за промени в пенсионната система, които ще влязат в сила до 2019-а. Това ще гарантира на Фонда, че Гърция може да постигне поискания от еврозоната първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП. Ако страната "преизпълни" обещанието, реформите ще продължат успоредно с компенсации, като например данъчни намаления за компаниите и за лицата с по-високи доходи, които ще стимулират икономиката. Такива мерки няма да има, ако Атина не успее да реализира заветните 3.5% първичен бюджетен излишък. Освен това сделката не позволява на кабинета да харчи допълнителни пари при "преизпълнение" на фискалните цели по която и да била правителствена политика без предварително съгласуване с кредиторите.
Точният обхват на допълнителния пакет от реформи и специфичните мерки ще се определи, когато одиторите се върнат в Атина и след като проучат последните бюджетни данни. След като страните постигнат споразумение на техническо ниво, финансовите министри ще обсъдят
допълнителните мерки за редуциране на дълга
поискани от МВФ като условие да участват в спасителната програма. Фондът вероятно ще поиска по-конкретно описание на "средносрочните" инструменти след 2018-а, които ще гарантират, че гръцките задължения ще могат да се обслужват. Европейската централна банка също заяви твърдо, че няма да включва гръцки правителствени облигации в програмата си за покупка на активи, преди тези "средносрочни" инициативи да влязат в сила.
Междувременно гръцкият парламент ще трябва да одобри всички решения, свързани с последните проверки на кредиторите, преди да бъдат наредени каквито и да било преводи към Атина. В допълнение към фискалните политики мерките включват реформиране на трудовото законодателство, нова правна рамка за извънсъдебни споразумения и някои други спорни теми, за които досегашните коалиционни правителства не успяха да се споразумеят.
Ако нещата се развиват бързо, целият процес може да приключи през март или април, точно когато холандците ще се запътят към изборните урни.
Пазарите на облигации и гръцките борсови индекси реагираха положително на новините от Брюксел, като доходността на гръцките ДЦК се понижи рязко, а котировките на гръцките акции се повишиха.
