"До 1 януари 2018 г. Централната избирателна комисия провежда три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати. При произвеждане на избори след 1 януари 2018 г. се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване. Експерименталното дистанционно електронно гласуване се провежда на три последователно произведени избори, включително и на частични избори. В случай че експерименталното дистанционно електронно гласуване е проведено успешно – при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и осигурен граждански контрол върху изборния процес, и не са установени съществени нарушения при провеждането му, на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, през 2019 г. избирателите може да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на резултатите…"
Всичко това го пише в Изборния кодекс. Нормите съществуват от май 2016 г., публикувани са пак през същата година в бр.39 на "Държавен вестник" и са действащо право, което задължава Централната избирателна комисия да предприеме действия. При това бързо, защото до 1 януари догодина тя трябва да е провела три "симулации" на електронно гласуване с измислени партии. За да може след тази дата отново на три пъти да тества дистанционното гласуване в реални избори, а след 1 януари 2019 г. да го въведе като алтернативен начин за избор. Разбира се, ако са налице всичките условности, изредени в закона, от които най-важните са да бъдат гарантирани тайната на вота и сигурността на системата.
Само че тези гаранции няма как да бъдат налице, ако за създаването им не се работи – при това още отсега. Но в момента откъм ЦИК не се чува и дума за електронното гласуване. Определените от закона симулации не се правят. Нещо повече – дори не се знае кога ще бъдат направени. А вече влязохме в март 2017 година. Покрай предстоящите избори ще бъдат загубени още месец-два. След това пък ще дойде ред на летните отпуски. И така току-виж в ЦИК си спомнили за електронния вот чак преди коледната ваканция. Ако не ни се наложи и още някой извънреден вот дотогава…
Попитахме в ЦИК какво правят, за да изпълнят закона и сроковете, заложени в него във връзка с въвеждането на дистанционния вот. Не научихме много. Говорителят на ЦИК Александър Андреев каза само, че в комисията все пак вече мислят по въпроса. И дори вече имали идея да направят проект, с който да проучат практиките в света къде и как точно се прилага електронното гласуване.
Кога ще бъде готов този проект обаче все още не е ясно – вероятно след изборите. Не са ясни и параметрите му. А още по-неясно е кога ще започне конкретният разговор: за техника, за софтуер, за фирми и пари. За да могат симулациите все пак да се превърнат в някакъв реален тест за цялата система и да позволят успешното прилагане на електронния вот след 1 януари 2018-а – макар и все още само експериментално, но вече при провеждането на истински избори.
Така всичко, което трябва да направят в ЦИК, за да въведат електронното гласуване, все още е в бъдеще време. Единственото, което поне според нас е вече реално, е усещането за deja vu. И очакването, че и дистанционният вот ще бъде провален също толкова омерзително, както това вече се случи с машинното гласуване. Въпреки че в закона пише (тези текстове са утвърдени още през 2014 г.), че българите вече трябва да имат възможност да избират как да гласуват – с хартиени бюлетини или чрез специалните устройства.
Впрочем органът, който трябва да осигури безопасното въвеждане и използване на електронното гласуване до 2019 г., е отново Централната избирателна комисия – същата комисия, която на тези избори трябваше да ни даде възможност да гласуваме с машини. Не парламентът, не правителството, не съдът, а ЦИК имаше това задължение.
Дано само и работещите в ЦИК да са разбрали това след "издънката" с машинния вот…
КАРЕ
Вотът няма да е незаконен без машините
В петък (24 февруари) се простихме окончателно с идеята, че на предстоящите избори преброяването на гласовете ще може да стане машинно. Късно вечерта в петък стана ясно, че единствената фирма, която прояви интерес към доставката на устройства за машинното гласуване – "Лирекс БГ" ООД, е била отстранена от Централната избирателна комисия и процедурата е прекратена. Обяснението защо стана така дойде на сутринта в събота от един от говорителите на ЦИК – Цветозар Томов, който обясни: фирмата не могла да даде гаранции, че ще достави всичките необходими машини, ще инсталира софтуера и ще осигури безпрепятствената работа на системата до 20 март. А време да се търсят нови мераклии да доставят машините вече няма.
Оттук нататък важният въпрос е дали провалът на машинното гласуване ще повлече след себе си и провал на самите избори, т.е. дали резултатът от тях може да бъде съборен в Конституционния съд.
Според повечето юристи, до които се допитахме, отговорът е: не. Конституционният съд вече неведнъж е казвал кога вотът може да бъде считан за опорочен: "Незаконността на изборите може да бъде обоснована, на първо място, само от особено тежки нарушения, когато се констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл.10 от конституцията). Тези нарушения, на второ място, трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите, поради което Конституционният съд може да обяви изцяло избора на народните представители за незаконен (Решение №5/2013 г. на Конституционния съд). За да бъдат изцяло обявени за незаконни изборите за народни представители, Конституционният съд трябва да констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени нарушения на изборния процес, относими към конституционните принципи, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите", пишат съдиите в Решение № 13 по конституционно дело № 14/2013 година.
С две думи: липсата на устройства за машинно гласуване е безспорно нарушение на закона, но то не засяга самото избирателно право и неговите принципи: общо, равно и пряко, с тайно гласуване. Нито пък прави невъзможно установяването на волята на избирателя – тя ще бъде установена чрез бюлетините – така, както се е правило десетилетия наред.
