Изоставени строителни обекти, попарени мечти на кандидат-собственици на имоти край брега на морето и милионни дългове към български банки, към строители и към държавни институции – това е само част от картината, която са ни завещали гастролиращи у нас чуждестранни инвеститори.
Провалът на поредната испанска строителна приказка, наречена "Каварна гардънс" (част от грандиозния проект "Каварна хилс"), продължава да държи будни кредиторите на едноличното дружество с ограничена отговорност "Мангле България дивелопмънтс", представлявано от Алфонсо Матеос Камачо и Силвестре Хавиер Рамос Морено, и ще е така поне до обявяването му в несъстоятелност.
За пореден път назначеният от държавата синдик Златомир Жечев (от Варна) се опита да продаде (на 9 март) близо 30-те дка земя и осемте незавършени сгради, разположени в "Крайбрежна зона" до Каварна, за да покрие поне минимална част от средствата, с които са се изръсили хората, записани в
дългия списък на кредиторите на испанското дружество
Синдикът е избрал формата за продажбата на крайморските имоти да е преговори с потенциален купувач. Той възнамерява да подходи по този начин за всички тях, а обявената обща цена за тях 4 074 250 лева.
Набегът на строителите от Кралство Испания към Черноморието ни започва в края на 2005-а, когато е направена първата копка на ваканционен комплекс "Каварна хилс". Проектът предвижда върху площ от 14 000 кв. м да бъдат изградени 92 апартамента, басейни, детски площадки, фитнес, сауна, ресторанти. Още по това време мениджърът на българската фирма Петър Караджинов гордо обяви, че “повече от половината от апартаментите вече са продадени". И бодряшки обясни, че проектът е провокирал голям интерес не само сред испанците, но и на англичани, ирландци и руснаци.
По това време "на зелено" имотите се продаваха на цени от 57 хил. до 110 000 евро, в зависимост от площта. Според обещанията на инвеститора те трябваше да бъдат напълно обзаведени.
Строителството на комплекса беше възложено на варненското акционерно дружество PLANEX АД и трябваше да бъде завършено до две години и половина. По предварителни разчети заложената инвестиция възлизаше на 20 млн. лв. и беше обявена на сайта на самата община като най-мащабната на територията на Каварна.
Но, както обикновено се случва при подобни случаи,
обещанията се разминават драстично с реалността
Само година по-късно (на 30 декември 2006-а) се появяват първите симптоми за свръхзадлъжнялост на дружеството. И започва дългата сага на съдебните дела. Докато се стигне до окончателното му обявяване в несъстоятелност – на 11 март 2013 година.
Ако се съди само от първия списък на кредиторите, предявените и одобрени от съда суми още по време на самото производство по несъстоятелност (търговско дело № 894/2011-а на Варненския окръжен съд ) надвишават 17 млн. лева.
Както се вижда от него, две български банки – "Пиреос Банк" и "Уникредит Булбанк", изгарят" сериозно поради необслужени кредити. Първата с 2 млн. лв. и втората с 10 млн. лева. Останалите кредитори на дружеството са Националната агенция за приходите и десетки физически и юридически лица (предимно с чуждестранни имена). Тук става дума за суми от по 100-150 хил. лева. Очевидно това са хора, които са се надявали да се настанят в имот с морска панорама, но са останали единствено собственици на… предварителен договор за покупко-продажба.
Ако съдим по сегашната цена, на която синдикът се опитва да продаде имотите на испанския инвеститор – в най-добрия случай кредиторите ще могат да се надяват на една пета от вложенията си в испанската "инициатива".
Вестник “БАНКЕРЪ“ попадна на
един любопитен документ
който дава доста добра представа за финансовото състояние на дружеството още през 2007-а и 2008 година.
От доклада на независимия одитор – фирма "Актив" ООД, става ясно, че "Мангле България дивелопмънтс" е имало сериозни пропуски в счетоводната си документация, а инвестициите му са били определени като рискови. При внимателния прочит на този документ обаче става ясно, че обявената за сериозен инвеститор испанска компания на практика не е похарчила и половин милион собствени средства – за сметка на сериозното кредитиране от наши банки и от купувачи "на зелено".
Мажоритарният собственик на българското дружество е регистрираното в Кралство Испания – Finca Don Almaro sl, което всъщност е финансирало единствено проекта и изкупуването на тогавашните все още земеделски земи по крайбрежието. А 80% от цялата инвестиция си е чисто нашенска, осигурена от български банки. С други думи, "чуждестранният" инвеститор е само чуждестранна фасада, зад която не е ясно какво ще се намери. От официалната информация, която може да бъде открита в интернет пространството, става ясно, че компанията е вписана в регистър Mercantile – Малага, а седалището й е в Кадис, провинция Алхесирас. Основана е на 13 април 2000-а с цел "за покупко-продажба на селски и градски недвижими имоти“ с регистриран капитал от 60 хил. евро и с двадесетина служители. От публикуваните информации за тази компания става ясно, че и в самата Испания има "ужилени" от нея мераклии да купуват "на зелено". За подобни случаи сигнализират хора, които са пазарували жилища в апартаментни комплекси в Испания, но така и не са получили жилищата, за които са платили. В интернет пространството е организирана цяла дискусия между потърпевши и адвокати, от която става ясно, че "изгорелите" от "вдъхновяващите проекти" на този инвеститор не са един и двама.
Казаното дотук за пореден път ни връща към въпроса безкористно ли нашенските управленци (обикновено тези на местно ниво) си затварят очите пред подобни гастрольори, които се представят у нас като "значими" инвеститори? И дали вече не е крайно време, като опишем подобни грабителства, съответните органи, натоварени да бранят законността, пък да се разгневят – ама не на журналистите, а на извършителите им и по съответния ред да ги хванат за яките – всички тези органи ги храни обществото, нали така…?!
