Държавата ще плаща адвокатските разноски, платени от граждани и фирми по дела за отмяна на незаконосъобразно наложени глоби и санкции. Тези разходи вече ще се смятат за имуществени вреди – но все пак трябва да е доказано, че наказанията са били налагани неправомерно. За да си получи парите, всеки потърпевш ще трябва (както досега) да заведе отделен иск по Закона за отговорността на държавата. Но поне вече резултатът от този процес ще е ясен. А безобразието хората да плащат от джоба си за "удоволствието" да осъдят държавата ще остане в историята.
Това най-общо е смисълът в решението по тълкувателно дело 2/2016 г., на Върховния административен съд. То вече е факт – оказа се, че то е било гласувано по същество още на 23 ноември 2016 г., а на 21 февруари тази година са били приети и мотивите към него.
Факт е обаче и че никой, освен съдиите във ВАС, не знае за това решение – въпреки че то засяга наистина хиляди граждани и адвокати. То не е публикувано. Последната информация, която е качена на сайта на ВАС за това тълкувателно дело, носи "прясната" дата от 25 октомври миналата година. Не са публикувани и протоколите от двете събрания на магистратите, на които са гласувани решението и мотивите към него. Единственият начин, по който може да се научи за него, е да се следи практиката на съдиите от ВАС – те вече се позовават на това тълкуване по конкретните казуси, които решават в съдебните си състави.
Конкретният случай, на който попаднахме, е в дело 1184/2016 г. на ВАС. В решението си (от 28 февруари тази година) съдията-докладчик по него – Мартин Аврамов, пише: "Наличието на причинна връзка е възприето и от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС, на което е взето решение по предложението на докладчика по тълкувателно дело номер 2/2016 г., че "при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон"…
Става дума за дело, с което Съветът за електронни медии е осъден да плати обезщетение за имуществени вреди – заради заплатено адвокатско възнаграждение, лихва и други разноски на медия, която е санкционирана в далечната 2009 година. Медията обаче първо обжалвала наказанието си в съда и успяла да го "събори", а сетне завела и още едно дело, за да си поиска платените при това обжалване разходи.
Какво прави най-силно впечатление в тази история? Първо: че от налагането на санкцията, обявена впоследствие за незаконна, до заплащането на вредите, които са причинени с нея, са минали, кажи-речи, осем години. И второ: че за бъде възмездена за платените разноски, потърпевшата медия (а и всеки друг, който би бил на нейно място) е трябвало да води две отделни дела: веднъж за оспорване на наказанието и втори път – за възстановяването на понесените материални вреди.
Цитираните два факта сами по себе си са достатъчни, за да направят напълно безпочвено всяко предположение, че живеем в "правова" държава. Те са следствие не само от безвремието, което царува в съдилищата – най-вече в софийските. А и от законова празнота, заради която разноските по обжалването на глобите, налагани от държавните органи, досега оставаха за сметка на този, който реши да ги обжалва – т.е. на гражданите. Тази празнота съществува вече от десетилетия и депутатите твърде лесно досега можеха да коригират нормите в полза на гражданите (ако въобще ги беше грижа за тях) – едно изречение само трябваше да се допише в закона. Но така и не го направиха.
Принципът в гражданското право е ясен: там загубилият плаща съдебните разноски на този, който спечели делото. При наказателните постановления обаче ситуацията е коренно различна: ако глобите се окажат незаконосъобразно наложени и бъдат отменени, включително и заради очевидна злоупотреба с власт – държавата не покрива съдебните разноски на гражданите. Това е така, защото съдебното обжалване на наказателните постановления е регламентирано в Закона за административните нарушения и наказания, а в производството се прилага Наказателнопроцесуалният кодекс. И там (за разлика от ГПК) ред за обезщетяване на гражданите заради незаконни действия на държавните органи не е предвиден. Освен това съществува и друго тълкувателно решение на ВАС от 2009 г., според което при обжалването на наказателните постановления не могат да бъдат присъждани плащания на разноски – също мотивирано с липсата на тази възможност в закона.
Затова още преди няколко години започнаха опитите да се иска възстановяването на тези разноски (основното "перо" от които са адвокатските хонорари) по друг ред и с отделни дела – вече по Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ). Според неговите текстове "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Само че съдилищата се раздвоиха в становищата си.
Спорът е точно в това – дали адвокатският хонорар е "пряка" последица от наложената незаконна санкция. Част от съдебните състави приемат, че никой не е луд да наема адвокат, без да има нужда от това. И след като държавата е наложила тази нужда, връзката между незаконния акт и разноските по адвокатската защита е пряка. Други обаче казват, че такава пряка връзка няма – адвокатският хонорар се плаща по договор, за който гражданинът сам решава дали да го сключи, или не, защото защитата по тези дела не е задължителна. Така обаче "контрата" остава у гражданина – дори и да е прав, дори властта да е извършила истинско безобразие по отношение на него, той трябва да си плати от джоба за лукса да докаже това и да осъди държавата.
Разделението на съдиите се видя и във ВАС, който е последната инстанция по тези дела по ЗОДОВ. Там се стигна до абсурдната ситуация съдиите от едно и също отделение да се произнасят дори в един и същи ден различно: трима от тях присъждаха обезщетения за вреди, а другите трима – отказваха.
Точно заради това безобразие, превръщащо правосъдието в нещо като игра на зарове, се стигна и до Тълкувателното дело 2/2016 г., от което започнахме. За отбелязване е, че кой знае защо това тълкуване не беше поискано от председателя на ВАС Георги Колев, който няма как да не е бил наясно с противоречивата практика в собствения си съд. За мнението на ВАС настоя главният прокурор Сотир Цацаров. Но това е факт без значение – важен е резултатът. А той е: че решението на съдиите, с което те най-сетне постановиха, че е ненормално разноските, направени по защитата от незаконни действия на администрацията, да остават за сметка на пострадалите от тези незаконни действия, все още е "апокрифно".
Остава само това решение да види бял свят. И ако може – официално, а не само чрез медиите…
